Мъжо, родата и Алания
Не че другите години не сме ходили. Мърдане няма, нали е мъжа в къщата и ща, не ща, отиваме. И не че не се крие под леглото, като зема̀ метлата, но това е друга тема за мъжа в къщата
И ето ни на самолета. След четири часа директен полет Хелзинки – Алания, през който аз спах, а той пи коняк, самолетът се приземи и, слава Богу, за пръв път не ми изпопадаха пломбите.
Още с излизането от терминала една гореща вълна ни удари, все едно отворих вратата на фурната, а ние идваме от 12 градуса.
Половината рода скипрена ни чака и весело ръкомаха да не би да ги пропуснем в навалицата. Почва се едно прегръщане и целуване – ха отляво, ха отдясно, па пак отляво и после отдясно. Чудни са тия турци. Може сутринта да сте били заедно, но ако се срещнете вечерта, пак се почват едни прегръдки и целувки.
Сядаме всички в колата, един връз друг и всеки започва да говори, а аз мълча като пукал. Това най ми се отдава, особено като се разсърдя на милото. Мълча, щот турски не умея, ама и така си ми е добре. Те не млъкват. Поназнайвам някоя и друга дума, но съм стигнала до извода, че е по-добре да си мълча.
Слава Богу, че имаме свое жилище, че ако трябва да живея един месец в една къща със всички… Не че проблемът е в тях. Проблемът е в мен. Станала съм ужасно асоциална. Северът си казва думата. Свикнала съм на спокойствие, лично пространство и съседи, които понякога не виждам със седмици, въпреки че ни дели само една ограда.
Така де, да се върнем на думата. Доста съм прихванала от севера и постоянният контакт с много хора ме изморява. И това, че не разбирам и не мога да водя разговор, ме спасява.
Закуската е много важна част от деня, поне в семейството на мъжо. То си е направо ритуал. На закуска се събира цялата рода. За първи път като бях на закуска, се стъписах! Как да им кажа, че ний го ядем това на вечеря. Пържени картофи, пържен патладжан, доматена манджа с яйца, тиквички пържени. Традиционно варени яйца, сирене, сладко два три вида, хляб, който се чупи и всеки топи в тавата по средата. Аз проблем с общата тава нямам но общата мазнина в която плува закуската- имам. Слава богу, че сутрин не сервират и мидие долма че няма излизане цял ден от вкъщи. А как обожавам печените кестени на ъгъла на някоя уличка…
Как ли ще се чудят, ако видят как европейците ядат мюсли на закуска?
И за да нямам проблеми, родата знае, че аз червено месо не ям. Не че свински пържоли не ям, но да не изпадам в конфузна ситуация, щот така или иначе, освен свинско, пилешко и риба, друго месо не ям. Не дай Боже да видят как глозгам примерно свински ребърца спукана ми е работата. И мъжо си трай щот е в негов интерес да пази тайната.
Традиция е да ходим на пикник. За целта има много паркове с маси, пейки, чешми, тоалетни, някъде и тухлени барбекюта. Обикновено ходим в Конаклъ, близо до Алания, където има и плаж.
Мъжете палят барбекюто и пекат месата, обикновено агнешки и телешки кюфтета, а за мен ципура. И докато мъжете готвят ние, жените отиваме да се къпем. Свекито е страшна плувкиня. За първи път, като я видях как се фърли по очи във водата прихнах да се смея като луда.
Алкохол никой не пий, особено в присъствието на семейството и никога вкъщи. Ако някой мъж иска да пийне нещо, отива на бар с приятели. Ние с мъжо отиваме на плажа да си пийнем тайно биричка. А ако си купим за в вкъщи си я пием също тайничко и сутрин първо изхвърляме празните бутилки, да не ги види на мъжо сестра му, че сме съседи и врата до врата. Миналата година, като бяхме на сватбата на племенника на мъжо, уискито беше скрито под масата. Алкохол на сватбата нямаше, а половината по-млад народ беше леко пийнал. Много Весела сватба беше.
Най-любимото ми нещо в Алания, освен плажа, е пазарът в нашия квартал. Два дни от седмицата са определени за пазарни дни. Затварят се части от една, две или три улици, където се разполагат продавачите.
Какво ти душа сака – от свежи плодове и зеленчуци, локуми и баклави до долни гащи “Версаче”. Обикновено в края на пазара си купуваме гьозлеми и пресен сок от нар.
И, както казах, най-любимото ми е плажът. След като мине първата официална закуска, роднините не ме закачат повече. Те стоят до късно и спят до 11-12 часа, а аз лягам и ставам с кокошките.
Обичам сутрин да се разхождам по плажната алея. Ако не е много горещо и ако не ме мързи много, използвам прохладните утрини да бягам. Ами тия баклави трябва да излизат, а и ме е страх да не натежа на самолета на връщане и да ме таксуват като свръхбагаж.
После отивам на плажа и мързелувам под чадъра до залез слънце. На ваканция като на ваканция – слънце, море и книга.
Обичам залезите на брега на морето. Зареждащи са и толкова красиви. Виждаш как слънцето отива да спи в най-красивата си премяна. И докато слънцето си ляга, хората стават и хукват по дискотеките.
Алания нощем е различна – още по-шумна и цветна. Вървиш по претъпканите улици и си казваш:
„Боже, отде се зе тоз народ?“
И така вече много години. Всеки път си тръгвам с мисълта, че ми стига за известно време. После минават няколко месеца и вече ми липсват морето, пазарът и дори шумната рода.
Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉
Може да ме последвате и във фейсбук
