опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Новата Година от моето детството

И до ден днешен уханието на мандарини и портокали ме връща в детството ми, когато нямахме Рождество, а имахме само Нова Година и Дядо Мраз. 

В нашето балканско градче често имаше сняг в края на годината, което допринасяше допълнително за Новогодишната атмосфера.  Майка ми криеше подаръците най-често между  големите и дебели юргани в гардероба и си  мислеше, че няма да ги намерим. Опаковани в магазинска хартия за салам, отваряхме пакетите, виждахме какво има вътре и после ги връщахме на мястото им. Ни лук яли ни лук мирисали! 

Седмица преди Нова Година отсичахме елхата от близката гора и я украсявахме както със лъскавите и тънки ленти така и със саморъчно направени гирлянди от цветна хартия. Играчките бяха стъклени и много финни. Стъклото отразяваше светлината в различни нюанси. Отваряхме кутията внимателно, а те надничаха от сламата, внимателно подредени за да не се чупят. По онова време нямаше лампички, а истински свещички които закрепяхме за клоните на елхата със метални щипки. Това беше най-честата причина за пожар по Нова Година. Като пламне елхата та до нея и пердето… Така пламна и моята коса. Сигурно съм била на не повече от 3-4 годишна, но ясно си спомням. Държах свещичката и гледах майка ми как защипва другата. Неусетно съм я доближила до косата си…Не подпалих елхата и пердето, но подпалих косата си.  Определено майка ми ставаше за пожарникар, реагира мигновено. Това беше първото ми, но не и последно подстригване тип “нула номер”. В по-късен етап на живото ми беше заради въшки. 

Майка ми приготвяше сладки. Спомням си ароматът на домашно приготвени прасковки и фунийки, пурички и баклава. Баба ми правеше месо с лук във фурната на печката на дърва. Печката бумтеше, разнасяше се мирисът на дърва из цялата къща. Беше топло и много уютно. После майка ми вадеше портокалите и мандарините. По онова време ги пускаха само по Нова Година. Редяхме се на едни дълги опашки за по 2 кг от така мечтаният плод. Слагахме обелките върху плочата на печката и ароматът на портокали се смесваше с този на дървата. Това беше ароматът на Новата Година. 

Сядахме покрай масата, гледахме новогодишната програма по първи канал. Когато чуехме чукането по вратата наставаше врява! -Дядо Мраз, Дядо Мраз идва! - викахме всички. Я някой комшия, я някой приятел на нашите се обличаше като белобрадият старец и носеше подаръците. Малко като поодрастнахме винаги му гледахме обувките и се опитвахме да познаем кой е. "Аз съм от Твърдица, а ти си от Париж" продължаваше да пее Стефан Данаилов от телевизора...

Ееех Твърдица...

Изпращаме поредната изтъркулила се година! Нека Новата ви донесе мир и спокойствие, здраве и много усмивки!

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

  "Запеканка" с батати

 

Ще ви предложа една рецепта със сладък картоф, която е типична за северните страни и най- вече във Финландия за Рождество. И тъй като не мога да измисля по-подходящ превод ще я нарека Запеканка със сладък кароф. Коледната трапеза задължително включва запеканка със сладък картоф, запеканка с моркови и запеканка с lanttu. Как да преведа lanttu на български нямам идея т.к. преведено дословно е нещо от рода на запеканка със шведско зеле.  Lanttu е кореноплодно и няма нищо общо със зелето, но е много разпространена храна във севврните държави. 

За ползите от сладките картофи е изписано много. Имат високо съдържание на нишесте и захар и са по-богати на енергия от картофите. Съдържат много фибри, витамин С, бета-каротин, витамин А и витамин В6. Кората на ядливите батати може да е червена, виолетова, кафява или бяла. Най-разпространени в кухнята са тези с оранжев цвят и цветът се дължи  на високото съдържание на бета-каротин подобно на морковите. Във виолетовите батати има колямо количество антиоксиданти които са полезни за предотвратяване на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Виолеровите батати са известни още като пурпурни батати.

Рецептата е лесна и сравнително бърза за приготвяне. Може да я използвате като гарнитура към месо или като самостоятелно ядене.  

Ще ви е необходимо:

около 1 кг батати

2-4 сл тъмен сироп

готварска течна сметана около 400-500 мл

галета 4-5 сл

1 яйце

малко масло

сол и черен пипет на вкус

малко канела на вкус

Обелвам бататите и ги нарязвам на кубчета, може да се настържат на по едро ренде в кухненският робот. Слагам ги в тенджерата и наливам вода да ги покрие. След като се сварят прецеждам сместа колкото да не е течна. Пасирам. Добавям сиропа, галетата, разбитото яйце и сметаната. Трябва да се получи нерядка смес. Добавям подправките и разбърквам добре. Изсипвам в намаслена тавичка. Поръсвам гамета и слагам малко масло на дребно нарязано. Пека в предварително загрята на 170 С фурна за около час.

Да ви е сладко!

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

И да ме последвате във фейсбук фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Бъдни Вечер и Рождество

"Тиха нощ, свята нощ"

                  

            

В полунощ на небето се явила светлина и ангелите съобщили на намиращите се наблизо пастири добрата вест за раждането на Сина Божий. 

Въпреки, че липсва информации за точният ден на раждането на Исус Христос още през VI век Църквата решава да е 25 декември. 

Според обичаите на Бъдни Вечер:

• Огнището не трябва да изгасва цяла нощ. Огънят е символ както на живота в дома така и на раждането на Исус Христос. Още се вярвало, че огънят довежда мъртвите предци и Божията Майка на трапезата. За целта сутринта се отсича дъбовото дърво, Бъдника, който ще гори щяла нощ в огнището.

• На Бъдни вечер трапезата трябва да е тържествена, това е краят на Коледните пости. Ястията трябва да са 7, колкото са дните от седмицата, 9, колкото трае бременността при жените, или 11.  

• Трапезата, къщата, двора и животните се прекадяват с тамян от най-възрастният в къщата.

• По време на вечеря никой не става от масата за да може квачката да излюпи всичките пиленца.

• Питката се меси рано сутрин. В нея се слага паричка или дрянови клонки, символизиращи здравето и берекета в семейството. Тя се раздава от най-възрастният в семейството като първото парче се определя за Богородица и починалите, второто за къщата.

• Семействата остават будни до полунощ защото се вярвало, че тогава се отваря небето и желанията се сбъдвали. От тук идва "По Коледа се случват чудеса!"

• Трапезата не се раздига защото мъртвите идват и си вземат от храната. 

Рождество Христово - това е българската дума за празника. Използването на думата Коледа е продължение на римските традиции, началото на новият месец, наричан Kalendae.

• На 25 сутринта клепаталото на църквата приканя всички на празнична литургия. След литургията хората се прибират по домовете си и чакат Коледарите, които обикалят цялото село от къща на къща и пеят коледарски песни и благославят къщата.

• Окрасяването на Коледната елха води началото си от Германия. Елхата е вечнозелено дърво и е символ на живота. 

• Трапезата е богата на местни ястия. Готви се пуйка със зеле, капама, сърми и много други. 

• Вторият ден след Рождеството се посвещава на Богородица. Пече се хляб и фигурки от тесто олицетворяващи Рождеството и се раздават на съседите.

•  Третият ден след Рождество е Стефановден. Тогава се ходи на гости на кумове и роднини.

• Повече за традицията Дядо Коледа четете тук!

Весели и спокойни празници! Бъдете здрави, бъдете с близките си!

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Из дебрите на наШта телевизия

30.11.24

Събота сутрин. И понеже е почивен ден ставам още по първи петли. Виж ако трябваше да ставам за работа сигурно петелът щеше да прегракне докато отворя гурлясалите си очи. Поне ще изпия две кафета на спокойствие докато другите спят. Котката също спи на дивана. Пускам телевизора, Боже бях забравила от къде се пускаше. Остава само да тръгне. Дядо ми едно време все се чудеше как тия хора са се навряли в таз малка кутийка. Гледам Бойко разправя, че нямал да йм подпише някаква си декларация и че се отивало отново на избори. На кои не разбрах ама все тая.Каква новина само! Превключвам канала и гледам един професор ръси бисер след бисер. Сигурно е чул Бойко да говори за новите избори и каза, че пак ще отиваме да хвърляме някакви бюлетинки за да избираме тези недоучени, нодовъзпитани и недоклатени хора които смятат, че раздават гръмотевици и  други важни неща за държавата. После каза, че в нашият парламент заклали два пауна коскуджамите докато в другите държави опрощавали живота на пуйките  за деня на благодарността. Но най-много ми хареса като  каза че жената е новият мъж. Така се смях че чак се изпуснах в гащите, слава богу по телевизора казаха да пия червена боровинка против уринарни проблеми. Марийчето пък в Ахтопол да лови риба с рибарите. Добре че е др Щонова та ни ни отвори очите за вредите от сланината с червено вино. Като гледам науката толкова е напреднала! Няма нужда вече да ходим на лекар, ми то има лек за всичко от диария и запек, простуда и грип, болки всякакви, против преяждане и газове в червата. Слаба богу,  че уточниха каква тоалетна хартия да си купя иначе пак с вестник щях да се бърша.

Май ми стига телевизията за този месец. 

22.12.24

Гледам 120 минути където водещият Светльо кани интересни гости. Днес например е Сашето с майка си Катето и съпругата Ивчето. Те май не ходят поотделно никъде? Интересно ми е дали Катето спи при тях? Катето фали новата невеста колко е работна и как добре се грижи за Сашето. Как много се обичат и й е благодарна че спазила българските традиции и искала брак със Сашето. Сватбата била много хубава и много се веселили. Каза също, че Ивчето  като няма време да сготви поръчвала ядене от някъде си, но Сашето гладен не оставал.  Демет Катето каза, че е спокойна, че синът й не е гладен. Светльо пита Катето дали е знаела, че Сашко е нестандартен, извън клишето във всяко едно отношение, а тя каза естествено, нали все пак все пак тя го е родила.  Абе забавно семейство са си.  Да са живи и здрави и да ни веселят!

После дойдоха рекламите за какво ли не… То не беше за маз за рани, за хапче за болки, за някакви сладоледи, а за телефоните сигурно поне 10. 

Гледам в програмата някакво предаване Кой да знае! Мисля си сигурно ще е интересно. Пускам и що да видя? Пак Сашето ама Катето и Ивчето ги няма. Чак чудно че липсват!  Но в почти всяко трето изречение Сашето  говореше за мама или Ивчето. Пет пъти каза, че вече е женен мъж та чак и пръстена показа. Забавен Сашко!  Интересно предаване! Един от въпросите беше как пишкат прилепите? А Орлин Горанов даже виц разказа за прилепите.  А пък Пъдев каза, че ако на този въпрос познаят отговора ще стане на Лепа Брена. Чак се притесних и стисках палци да сбъркат. Слава богу сбъркаха, че каква ли Лепа Брена щеше да стане от него??

И пак реклами. Викам си чакай докато траят рекламите да разцъкам у ютуба. А сега познайте кой се показа там? Да, Сашето пак. Водещ на подкаст, дето канят успели българи. 

Ей туй Саше бе, добре, че е той, че да има какво да гледаме!

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Игнажден

Днес е Игнажден. Църквата почита свещеномъченик Игнатий Богоносец. На Игнажден започва подготовката за Коледните празници. И тъй като съвпада с Коледните пости на трапезата трябва да има постни храни. Известен е още като полазник. 

• Който първи влезе днес в къщата ви такава ще ви е годината. За това ако на вратата ви се позвъни първо вижте кой е и бягайте да се криете при нужда.

• Не давайте нищо на заем този ден и не изнасяйте нищо от къщи, че то държавата изнесоха а ко остава за покъщнината.

• Преди изгрев ако имате комин се почиства и саждите се хвърлят на кръстопът, а ако нямате комин си пускате песента Коминочистача ( Мечти за всички) на Елвира Георгиева и затанцувате на кръстопът. Елвира Георгиева - Коминочистача

• Според едно поверие се казва, че на този ден жените не трябва да работят, а според друго, че трябва да се работи от всичко по малко. Аз лично вярвам на първото! 

• Ергените да поставят ечемик под възглавницата си защото така  ще сънуват бъдещата си невеста!

• Ако искате кокошките ви да продължават да снасят яйца не ставайте от трапезата по време на ядене. Иначе сте обречени цяла година да копувате яйца от комшиите.

• Не варете боб, че градушка ще вали. 

И ако имате съсед Игнат или Игната като мен, значи ще ходите на гости довечера. 

Мир и спокойствие в домовете ви! 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

 

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

 Венеция - романтична и цветна

 

Последната спирка от нашата обиколка в Италия е Венеция... Мисля си, Венеция е романтично място, градът на любовта, представям си как сме на някоя гондола, как гондолиера пее и как мъжо, паднал на колене ми предлага брак щото ние немаме. И дано само не изпадне от гондолата, че като го знам какъв е.

Градът е създаден през IX век когато от континента жителите бягат в близките блата и се заселват на пясъчните острови. Сградите са построени върху дървени платформи, които се поддържат от дървени колове забити в земята и изцяло потопени във водата. За дървените колони и платформи са използвали дървото елша което е водоустойчиво, а липсата на кислород не позволява неговата ерозия. В строителството се използва и истрийски камъкът, който е изключително устойчив на езория и влага. Носещите стени на сградите са построени перпендикулярно на каналите за да се предпазят от силите, вследствие на постоянното движение на водата. Мисля си как не ги питахме венецианците да дадат акъл за магистрала Тракия например? Как техните сгради оцеляват столетия а нашите не?

Преспахме в близкият град Падова и рано-рано сутринта по първи петли пристигнахме във Венеция. Паркингите се намират на самият вход на града, след моста, който свързва Венеция с континенталната част.  Намираме паркинг и като тръгнахме да се въртим та чак до покрива стигнахме. Брей, той пълен, а аз си мисля че сме подранили. Скачаме бързо в едно вапорето, демек воден автобус  и тръгваме по канале Гранде. Началото на канала започва при влизането във Венеция и достига до площад Сан Марко. Има формата на буквата S. Неговата дължина е около 4 км и е главната пътна артерия на острова. Красота от всички страни. Така съм зяпнала, че чак мъжо трябваше да ми затвори ченето. Даже и да снимам забравих. То сгради, то мостове, от всички посоки водните автобуси. Канала препълнен като индийско кръстовище, кой от къде намери от там минава. А гондолите се люшкат от вълните. Тези гондолиери според мен трябва и добавки за риск да получават.

Слизаме на площад Сан Марко. Ченето ми увисна още повече. Не бяхме подготвени за гледката която ни се откри. Това е най-посещаваното място във Венеция. Тук се провежда и венецианският карнавал. Тук се намира катедралата Сан Марко, дворецът на дожите, часовниковата кула, двете колони, библиотека Марциана, музеи и административните сгради наречени сградите на Новите и Старите прокурации.  Двете колони представляват входът към площада, върху едната е крилатият лъв на Св. Марк а върху другата Св. Теодор който е пазител на града. В средновековието мястото между двете колони е било използвано за екзекуциите и затова преминаването между тях е на нещастие. Ама ние нали сме си твърдоглави минахме няколко пъти. Крилатият лъв е символът на Венеция. Той е върху знамето и гербът на града. 

Дворецът на дожите, както и библиотеката,  е изключително красива постройка в готически стил. Думите не стигат за да се опише красотата. За неговото разглеждане са необходими няколко часа. Тук е било съсредоточено управлението на Венецианската република. Катедралата е седалището на патриарха на Венеция. Тя е символ на венецианското богатство и могъщество със забележителната си пищна архитектура и позлатените византийски мозайки. Тя е известна още като Златната църква.  На площада са разположени кафенета, в които цената на едно кафе е между 15 - 30 € в зависимост дали ще го пиете седнали на маса или в картонена чашка.

В неделя забележителностите отварят врати в 14 часа. Тръгнахме да се разходим по уличките. Над 400 пешеходни моста свързват малките островчета. Невероятно е да се загубиш в тези малки, изпълнени със всякакви магазинчета и кафенета улички. Тук успяхме да закусим с нещо като баница и да пием кафе на нормални цени. Ядохме от прочутото джелато и венецианският специалитет шоколадът Гиандуито. Разхождайки се безцелно имахме възможността да се наслаждаваме на всеки метър на гледката от канали, улички и пъстри сгради. Гондолиерите разхождаха своите гости и пееха своите песни. Водата във каналите беше изключително чиста, дори на места се виждат малките рибки как плуват. От '90 години насам каналите се почистват периодично за да се избегне тяхното затлачване, което както влошава хигиената така и поврежда сградите и съоръженията. Мостът на въздишките свързва стаите за разпит в дворецът на дожите със старите затвори. Името на моста се предполага, че идва от въздишките на затворниците, които минавайки по него въздишат, виждайки за последен път красотата на града.

            

  

 Най известните и посещавани острови са Мурано и Бурано. До тях не стигнахме тъй като и времето не ни стигна. Решихме,  че ще се върнем във Венеция отново. Остров Мурано е известен със стъклото си, а Бурано с дантелите си. Но ще ги посетим следващият път.

Венеция не може да бъде разгледана за ден или два. Атмосферата е невероятна и зареждаща. Венеция е родината на Марко Поло и Вивалди. Във въздуха й витае любовта, която кара хората да се обричат във вярност до края на дните си. Една от известните личности, оженили се във Венеция е Джордж Клуни. За малко да станем следващите.. :)

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Супа топчета с нудели Vermiselli

Гледам умислено през прозореца как снегът вали и трупа по борчето в градината. В студеното и снежно време на човек му се иска една топла супа. Най-трудната част е каква да е супата? Питам домучадието, вдига рамене, не знае. Ако е без месо ще я погледнат, ще я помиришат и ще питат "Месо има ли?" Иди обяснявай, че сега са Коледните пости.  Чакай да помисля какво има в хладилника. Ня ми се ходи до магазина. Сещам се, че ако нещо ми трябва, мога да го поръчам от магазина с доставка до вкъщи с робота-куриер. Да, правилно прочетохте робот-куриер. Имаме си едни малки роботи, които разнасят покупките до вкъщи. Толкова са симпатични! Имат 6 колела и ако затънат в снега си вдигат "дупетата", демек задните колела и се опитват да преодолеят затруднението. Ако са в затруднение и се доближи човек до тях молят за помощ. Радвам им се като дете. Това го бях виждала само по филмите и никога не съм си представяла, че ще ми се случи в живота. Самата поръчка ставачрез приложението на магазина. След като сложиш покупките във виртуалната кошница, аявяваш доставка с робот и пишеш съответно адресът. След като платиш служител слага продуктите в робота и той тръгва. Пак през приложението виждаш пътешествието на робота-куриер в реално време.  След като пристигне на адреса полищучаваме съобщение че ме чака на улицата. Пак през приложението отварям отделението за покупките и отново през приложението го изпращам обратно в магазина.

          

 

И така обмислям плана: имам малко телешка кайма в хладилника и мога да спретна супа топчета, но не традиционната а мога доста да я поизменя. Мога да й сложа сушени домати и нудели. Има разни зеленчуци също в хладилника, които ще обогатят вкусът на бульона. Реших този път да не исползвам стандартното фиде за супа а да сложа  нудели Vermiselli. Бях ги купила преди време и все още не съм ги готвила. Азиатските Vermicelli са нудели, произведени от 9риз или вид бобовите растения mung bean който се отглежда предимно в Азия. 

И така, ето продуктите които използвах, но вое може да добавите или премахнете продукт според личният си вкус. Нуделите може да замените с фиде или арпа-фиде напримет. Правя всичко по стандартната българска мерна единица "на око". 

Ето и продуктите които използвах в тази инпровизация:

Телешка кайма около 200 гр

за овкусяване на каймата:  сол, черен пипер, малко лют пипер, кимион и чубрица

лук и чесън

Морков 1- 2 броя

Пъщернак

Сушени домати от буркан

доматено пюре около 1 чл

Нудели Vermiselli

готварска сметана

пресен магданоз

пресен спанак

И така... най-напред омесих каймата и направих топчета, големината е по свой избор. Запържих ги леко в малко мазнина. Извадин и оставих да се изцеди мазнината от тях. В малко мазнина от сушените домати и малко вода задуших зеленчуците- лук, настърган морков, настърган пъщернак, накрая добавих една скалидка чесън. Добавих и сушените домати и топчетата от каймата, много малко червен пипер и доматеното пюре ( моят съпруг много обича доматено пюре в яденето затова често добавям по-малко за вкус). Сложиш гореща вода и оставих да заври. Т.к. нуделите не се варят, оставих малко бульонът да поври за да омекнат зеленцуците и да се сготвят топчетата, т.к. тях ги изпържих много леко. Добавих сол и малко черен пипер. След като зеленцуците и топчетата се сготвиха начупих нуделите на малки парчета и ги добавих към супата. Оставих така да къкри на все още горещият котлон. След петнайсеттина минути добавих нарязаният на едно спанак, магданоз и налях готварска сметана на вкус. 

Дали бяхме гладни или супата наистина стана вкусна не знам но дъното на тенджерата се видя бързо. Моят мъж както обикновенно промърмори - По случайност ти се получила вкусна :) 

Да ви е сладко и на вас.

И да вметна, че не смятам, че съм открила Америка с тази супа нито че съм получила Нобелова награда! Реших да я споделя защото е лесна и бърза, може да се инпровизира според собственните вкусове. 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Финландският Дядо Коледа - истини и легенди

Историята на  познатият днес в цял свят Дядо Коледа е свързана със Свети Николай, който е живял през 300 г в град Myra на територията на днешна Турция. Посетих Myra и мястото на което е живял светецът през 2019 година, но за това ще разкажа някой друг път. Той е обявен за светец както от католическата така и от ортодоксалната църква. Бил е добър човек и е обичал много децата. Правел е дървени фигурки с които да ги зарадва. През средновековието е издигнат за покровител на моряците, търговците и децата. 

В Нидерландия например, подаръците на децата се давали на 6 декември - Никулден. Нидерландските протестанти принесли обичаят в Северна Америка, където през вековете се формирал образът на Дядо Коледа. Името му произлиза от нидерландски Sinterklaas, което се превръща в Санта Клаус. Немският монах и теолог Martti Luther, който е поставил основите на Реформата в католическата църква, променя историята като започва да преподава на учениците си за детето Божие, което носи подаръци в навечерието на Коледа. И така от Никулден подаръците започват да се раздават на Коледа. Така се ражда Christkind-празника, което от немски е Христос-дете. 

Във Финландия на Дядо Коледа му казваме Joulupukki ( Йолупукки) . Той е фигура от скандинавският фолклор. Името е съставено от две думи joulu и pukki и преведено дословно на български означава коледен козел. Думата идва от немският корен на bock, която пък е роднина на английската дума buck за козел. В днешно време Финландският Joulupukki го асоциират с Дядо Коледа. 

Както вече казах това е фигура от скандинавският фолклор и част от корените му идват от така нареченият празник Nuutinpäivä, което е сходно с нашето Кукерство. Празнува се на Богоявление и бележи краят на коледните празници когато се свалят и коледните украси. В периода от 1973-1991 Богоявление се е празнувало винаги в събота между 6 и 13 януари, а след това официално е определен 6 януари. Кукерството във Финландия води началото си от Дания. Първоначално младите мъже се обличали в овчи и кози кожи обърнати наопаки, като си слагали роги на главите и маски на лицата. Ходили от къща на къща и получавали останалите от коледната трапеза храна и алкохол. Вследствие на изпитият алкохол често са били пияни и са вдигали  врява, от която децата се плашели. При влизане и излизане от къщите са дрънкали на големи хлопки, а ако не са доволни от посрещането на стопаните на къщата често са пеели обидни песни и често крадяли тапите на буретата с бира. 

През 1157 година Дания свързва коледарството и краят на коледните празници с почитане паметта на датският принц Knud Lavard ( от където и идва името на празника).  Knud е основоположник  на първият закон в Дания за защита на бедните, вдовиците и сираците и е убит при преврат. 

След войните обичаят се променя. Децата започнали да се обличат с карнавални облекла и пеейки песни обикалят от къща в къща за което получават лакомства.  Обичаят отдавна е полу-забравен и се празнува в две-три общини в западна Финландия.

Защо споменах по-горе част от корените на Дядо Коледа  идват от празника Nutinpäivä. Това е така, защото именно името му се свързва с тези шумни полупияни млади мъже nuttipukit, a облеклото му  е било от кожи, маска и рога. Често давал малки подаръци на послушните деца. И в двете думи присъства думата козел: joulupukki - nuttipukki.

Снимка:Nuttipukki in Finland

Историята за свети Николай, който раздава подаръци на децата, се разпространява и във Финландия през 19 век. Разпространява се бързо из цялата страна като се слива с маскираните коледни герои-кукери. Така се ражда финландският Дядо Коледа, който носи палто от кожи, но след втората световна война сменя сивото кожено облекло с червено палто под влияние на американският Дядо Коледа. Червеното облекло на днешният Дядо Коледа е плот на маркетинговата кампания на Кока-Кола през 1931 година. 

Спордд легендата Финландският Дядо Коледа живее в Korvаtunturi. Korvatunturi е висок над 400 м хълм в Лапландия. Той е  белобрад, весел и добър старец който тръгва да раздава подаръци в навечерието на Коледа  23 декември. За разлика от американският, той не лети със своята шейна и не влиза в къщите през комина. Финландският белобрад старец се придвижва със шейна, теглена от елините по снега и влиза през вратата питайки "Има ли тук послушни деца?" Най- известният елен е Петери червеният нос. Според легендата Петери имал толкова червен нос, че светел в тъмното. Другите елени му се присмивали и не искали да си играят с него. В една мрачна и тъмна вечер Дядо Коледа дошъл при Петери и му казал “ Петери, имаш толкова хубав светещ нос. Би ли дошъл с мен да водиш впряга ми в тъмното за да раздадем подаръците на децата?” Така Петери червеният нос станал водач на впрягът му. 

Писането на писма с желания е част от традицията на детската коледа в голяма част от света. В много страни пощите наемат доброволци за отговарят на писмата. Финландският Дядо Коледа също получава над милион писма годишно от цял свят.  В официалният сай можете да намерите формуляр чрез който може да зарадвате вашето дете с писмо от белобрадият старец.

Във Финландия селището на Дядо Коледа се намира в Рованиеми Лапландия, откъдето започва и полярният кръг. Туристическото селище е отворено целогодишно за посещения. С Дядо Коледа може да се срещнете дори и през лятото. Срещата е вълнуваща и запомняща се за цял живот. За моята среща с него ще ви разкажа някой друг път. Повече за селището и какво може да се види може да намерите тук.

Всяка година в навечерието на Коледа Дядо Коледа тръгва със шейната си от Лапландия. Тръгването му се предава на живо по финската телевизия. А полетът на американският  Санта Клаус може да се проследи на живо в сайта на NORAD.

Какво по-хубаво от Коледа! Нека Коледната магия бъде с вас! И вярвайте в чудесата защото те имат навика да се случват по Коледа! 

Ако все пак сте дочели текста докрай може да се абонирате за още публикации, бутона е в дясната лента 👉

Източници:

https://fi.wikipedia.org/wiki/Joulupukki

https://fi.wikipedia.org/wiki/Nuuttipukki

https://punainenturku.blogspot.com/2021/01/canutus.html

https://joulupukki.fi/

https://fi.wikipedia.org/wiki/Knud_Lavard

https://www.tunturisusi.com/joulu/petteri.htm

https://all-things-nordic.com/2023/01/20/st-knuts-day-in-finland-the-nuuttipukki/