опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Талин през моите очи

 

Талин не е град за бързане. Той е за ходене. 

По калдъръм, по тесни улички, покрай стари каменни стени и кафенета, които сякаш винаги са били там.

Има градове, които гледаш от трамвая, но Талин не е от тях. Там вървиш, спираш и пак вървиш. Оглеждаш се нагоре защото сградите са по-интересни от витрините. И неусетно си минал повече километри отколкото си мислел. 

Талин е бил управляван от руснаци, шведи и датчани. След окупацията на Съветският съюз през 1944 година Талин става столица на Съветска Естония. 

Талин се състои от две щасти - Тоомпеа и старият град

Тоомпеа е хълм на който е била построена дървена крепост от местните жители още през 1050 год. По късно крепоста се е превърнала в замък и се е изградила първата кула. 

Тоомпеа е бил самостоятелен град. 

Сливането на Тоомпеа с Талин става през 1878 година.

Старият Талин е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

В старият град на Талин може просто да се пуснеш по улиците и да спираш когато ти стане приятно. Има много малки ресторанчета с местна храна , нищо претенциозно, но с вкус и характер. А витрините на кафенетата те карат да забравиш, че уж гледаш. Миризмата на прясно смляно кафе те кара да влезеш за малко, да се постоплиш. Сядаш вътре без план и оставаш повече, отколкото си мислел. Точно такива паузи правят старият град приятен за ходене.

Извън старият град Талин сменя рязко лицето си. Модерните сгради от стълко дава усещане за подреден и спокоен ритъм. Всичко изглежда функционално, без показност. Контрастът със старият град е силен, но не дразни - по-скоро напомня, че това e град, който живее в настоящето без да се отказва от миналото си. 

                                                                                                                    

И няма как да не кажа две думи за обувките, които не планираш да купиш, но после не сваляш от краката си. 

В края на деня краката ти знаят, че си бил навън. Не болят драматично, но напомнят, че Талин не е за мързелуване. И точно това му е хубавото. Три дни ходене без прекъсване -  по калдъръм, паваж, стари улици, студен вятър и минусови температури. Точно от онези ситуации, които обувките ти или минават изпита, или те предават още първия ден.

Тези минаха. 

Още от първото обуване бяха меки. Няма "разтъпкване", няма пришки, няма онова неприятно усещане вечер когато искаш просто да ги изриташ. 

След Талин мога да кажа спокойно: това е една от онези покупки, които си заслужават. Ако си търсиш удобни обувки за много хорене в студено време - аз бих ги препоръчала. 

Ако темата с обувките те е заинтересувала, можеш да ги видиш тук.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

Постър съдържа афилиейт линк.