опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

 Венеция - романтична и цветна

 

Последната спирка от нашата обиколка в Италия е Венеция... Мисля си, Венеция е романтично място, градът на любовта, представям си как сме на някоя гондола, как гондолиера пее и как мъжо, паднал на колене ми предлага брак щото ние немаме. И дано само не изпадне от гондолата, че като го знам какъв е.

Градът е създаден през IX век когато от континента жителите бягат в близките блата и се заселват на пясъчните острови. Сградите са построени върху дървени платформи, които се поддържат от дървени колове забити в земята и изцяло потопени във водата. За дървените колони и платформи са използвали дървото елша което е водоустойчиво, а липсата на кислород не позволява неговата ерозия. В строителството се използва и истрийски камъкът, който е изключително устойчив на езория и влага. Носещите стени на сградите са построени перпендикулярно на каналите за да се предпазят от силите, вследствие на постоянното движение на водата. Мисля си как не ги питахме венецианците да дадат акъл за магистрала Тракия например? Как техните сгради оцеляват столетия а нашите не?

Преспахме в близкият град Падова и рано-рано сутринта по първи петли пристигнахме във Венеция. Паркингите се намират на самият вход на града, след моста, който свързва Венеция с континенталната част.  Намираме паркинг и като тръгнахме да се въртим та чак до покрива стигнахме. Брей, той пълен, а аз си мисля че сме подранили. Скачаме бързо в едно вапорето, демек воден автобус  и тръгваме по канале Гранде. Началото на канала започва при влизането във Венеция и достига до площад Сан Марко. Има формата на буквата S. Неговата дължина е около 4 км и е главната пътна артерия на острова. Красота от всички страни. Така съм зяпнала, че чак мъжо трябваше да ми затвори ченето. Даже и да снимам забравих. То сгради, то мостове, от всички посоки водните автобуси. Канала препълнен като индийско кръстовище, кой от къде намери от там минава. А гондолите се люшкат от вълните. Тези гондолиери според мен трябва и добавки за риск да получават.

Слизаме на площад Сан Марко. Ченето ми увисна още повече. Не бяхме подготвени за гледката която ни се откри. Това е най-посещаваното място във Венеция. Тук се провежда и венецианският карнавал. Тук се намира катедралата Сан Марко, дворецът на дожите, часовниковата кула, двете колони, библиотека Марциана, музеи и административните сгради наречени сградите на Новите и Старите прокурации.  Двете колони представляват входът към площада, върху едната е крилатият лъв на Св. Марк а върху другата Св. Теодор който е пазител на града. В средновековието мястото между двете колони е било използвано за екзекуциите и затова преминаването между тях е на нещастие. Ама ние нали сме си твърдоглави минахме няколко пъти. Крилатият лъв е символът на Венеция. Той е върху знамето и гербът на града. 

Дворецът на дожите, както и библиотеката,  е изключително красива постройка в готически стил. Думите не стигат за да се опише красотата. За неговото разглеждане са необходими няколко часа. Тук е било съсредоточено управлението на Венецианската република. Катедралата е седалището на патриарха на Венеция. Тя е символ на венецианското богатство и могъщество със забележителната си пищна архитектура и позлатените византийски мозайки. Тя е известна още като Златната църква.  На площада са разположени кафенета, в които цената на едно кафе е между 15 - 30 € в зависимост дали ще го пиете седнали на маса или в картонена чашка.

В неделя забележителностите отварят врати в 14 часа. Тръгнахме да се разходим по уличките. Над 400 пешеходни моста свързват малките островчета. Невероятно е да се загубиш в тези малки, изпълнени със всякакви магазинчета и кафенета улички. Тук успяхме да закусим с нещо като баница и да пием кафе на нормални цени. Ядохме от прочутото джелато и венецианският специалитет шоколадът Гиандуито. Разхождайки се безцелно имахме възможността да се наслаждаваме на всеки метър на гледката от канали, улички и пъстри сгради. Гондолиерите разхождаха своите гости и пееха своите песни. Водата във каналите беше изключително чиста, дори на места се виждат малките рибки как плуват. От '90 години насам каналите се почистват периодично за да се избегне тяхното затлачване, което както влошава хигиената така и поврежда сградите и съоръженията. Мостът на въздишките свързва стаите за разпит в дворецът на дожите със старите затвори. Името на моста се предполага, че идва от въздишките на затворниците, които минавайки по него въздишат, виждайки за последен път красотата на града.

            

  

 Най известните и посещавани острови са Мурано и Бурано. До тях не стигнахме тъй като и времето не ни стигна. Решихме,  че ще се върнем във Венеция отново. Остров Мурано е известен със стъклото си, а Бурано с дантелите си. Но ще ги посетим следващият път.

Венеция не може да бъде разгледана за ден или два. Атмосферата е невероятна и зареждаща. Венеция е родината на Марко Поло и Вивалди. Във въздуха й витае любовта, която кара хората да се обричат във вярност до края на дните си. Една от известните личности, оженили се във Венеция е Джордж Клуни. За малко да станем следващите.. :)

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉