опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Немската голяма палачинка или Dutch baby

Една голяма палачинка приготвена във фурната.

Така мога да опиша това творение на мързела което несъмнимо има хубав вкус, вид и при това полезно. 

Напоследък търся различни варианти на малко по-здравословна закуска, но и в същото време да се яде от домучадието. Варените яйца или омлетите вече са ни омръзнали, особено след Великден. Баници, мекици и пържени филии са ни едно от любимите закуски но сме ги свели до веднъж на месеца и то само един вид.  Ако този месец си направим баница следващият ще е например мекици. С палачинките не успях да се преборя, те са любимите на моят син. Тях ги правя също веднъж месечно и не влизат в списъка с баниците и мекичките. 

Немският панкейк има различни вариации в различните държави. Тк при нас във Финландия има своя варияция, но някой друг път ще ви разкажа за него.

Немският вариaнт си е точно като за мен, демек за мързеливи и се прави изключително лесно, бързо и с минимални продукти. И както обикновено добавих нещо от себе си, но не мислете, че е нещо Уаууу! Не, по-скоро е нещо съвсем обикновено и просто, но по-здравословно и вкусно. 

Според историята Dutch baby за първи път се е сервирала в семеен ресторант в Сиатъл и  набира популярност. Корените на това ястие произлизат от немските палачинки затова и до ден днешен са известни още с името Немски палачинки. Прави се от няколко съставки само. 

А ето и кои са те: яйца, захар, брашно, прясно мляко и масло. Допълнително може да се придадат различни вкусове като се добави ванилия, настъргани лимонови или портокалови корички. Може да се добави кардамон и т.к. спорд личните предпочитания и вкусове. Тук се не използват набухватели а и количеството на брашното е малко. 

Аз лично приготвям сместа в блендера. Слагам всички продукти и разбивам за около минута, две. Много е важно за печенето  маслото да се разтопи в тавичката в която ще печете палачинката и върху него да се изсипе разбитата смес. 

Въпреки че няма набухватели палачинката бухва като облак :)

За тавичка с диаметър 24 см са ви необходими

4 яйца

половин чаша прясни мляко  (около 120 мл)

половин чаша брашно 

ванилия

щипка сол

масло

пудра захар за поръсване

Както по горе споменах всички продукти се слагат в блендера и се разбиват за минута две. Маслото се слага в тавата, а тавата слагам във фурната за да се разтопи. Изсипвам сместа за палачинката върху разтопеното масло. Пека в предварително загрята на 200 С фурна за около 20-25 минути. Оставих за десетина минути във фурната. След като я извадих от фурната гарнирах с боровинки и поръсих с пудра захар. 

Да ви е сладко.

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Orange cobbler

Честно, да си призная, нямам идея как се превежда orange cobbler. Моят английски е колкото да си изпрося боя. Оставих името му както е в рецептата, но няма класическият вид на cobbler. Не ми дойде как да го кръстя. Напоследът съм изпаднала в едни променливи настроения може би заради дългата и БЕЗслънчева зима, а може би не. Вкусовите ми предпочитания и те са в синхрон с настроението ми. В усилията си да подобря настроенията си и да дам мотивация на мозъкът си защо трябва да ходи на работа, реших да експерементирам както със себе си така и в кухнята. Готвя общо-взето едно и също и малко разнообразие, надявам се, ще ми се отрази добре и не само на мен, а на цялото домучадие. При всяко ново творение моят син се кръсти преди да яде. Много обича да ме дразни, пубертетски му работи. А милото отдавна си знае, че трябва да се яде това що съм сътворила. Ще не ще яде и все казва много хубаво макар физиономията му да показва друго. 

И така ровя из нета за нещо интересно и попадам на рецепта за lemon cobbler. Аз както обикновенно я доизмених според моите вкусове и предпочитания. В рецептата се използва освен основа и lemon curd. Много пъти съм правила lemon и orange curd. В къщи винаги има изобилие от лимони и портокали. Често съм ги добавяла към чийзкейковете, така че това ми е познато. 

Реших да заменя lemon curd с orange curd. Падаме си повече по портокалите. 

Да пристъпя към продуктите:

Несолено хубаво масло, около половин кафена чашка. Маслото се слага в тавичката за печене. Тавата се поставя във загрятата фурна за около 3-5 минути да се разтопи. Стените на тавичката се намазват добре. На дъното на тавичката трябва да има разтопено масло, а не просто да е намазано дъното. 

Бяло брашно 1 чаша. Моята чаша е от 240 мл. Брашното "споява" съставките и му придава кексова форма.

Пакпулвер 1,5 ч.л . Тук при нас бакпулвера се продава в кутийки по 200 г

Щипка сол за баланс на вкуса.

Бяла кристална захар, по рецептата е 1 ч.ч. Аз намалих на 1/3 от чашата. Никога не слагам посоченото количество т.к. не обичаме много сладкото.

Buttermilk- използван в много рецепти. За повечето е познат продукт но все пак ще кажа, че е нещо като айрян, но не точно. На български му казват мътеница. Buttermilk-а е течността която се отделя след направата на масло, оставя се два дни при което добива леко кисел вкус. Може да се направи като към една чаша прясно мляко се добави една с.л. лимонов сок или оцет. Но е важно да се знае че млякото трябва да е пълномаслено. Ако е от обезмаслените няма да се получи. Или поне така мисля защото няколко пъти съм пробвала с обезмаслено мляко и не се е получило. Другият вариянт за buttermilk е като от киселото мляко направите гъст айрян,  но не с вода, а с прясно мляко. Поне аз така практикувам. 

 

Ванилия.

В съд смесвам всички сухи съставки и добавям buttermilk-а. Разбърквам добре до хомогенна сме с бъркалката, не използвам миксер. Сместа трябва да наподобава кексена, да е гъста, но да може да се излива. 

Orange curd - изключително мое любимо нещо. Настъргвам кората на два портокала и я смесвам със захар, като количеството е по собсвен вкус от 1/3 до цяла ч.ч. Стривам добре със пръсти захарта и портокаловите кори. Разбиват се 6 жълтъка и се добавят към сместа. Аз лично слагам цели яйца, в случая 3. Добавя се половин ч.ч прясно изцеден портокалов сок и малко масло. Всичко това се загрява на по слаб котлон. Тук важното е да не се пресекът белтъците на яйцата, затова включвам на ниска степен котлона и бъркам с дървена лъжица. След 15-20 минути е готово. Може да прецедите сместа, аз разбивам само с миксера без да я прецеждам. 

Върху разтопеното масло изсипвам сместа, която приготвих от buttermilk и брашното. Част от маслото ще излезе върху сместа но това не е проблем. Ще придаде златист захар на сладкиша. Върху тази смес изсипвам изстиналата портокалова смес и заглаждам. Пека в предварително загрята фурна 160-165 с вентилатор за около 30-40 минути. Оставя се да изстине добре. Може да поръсите леко с пудра захар. 

И за да не бъда обвинена в кражба на рецепта това е линкът към рецептата, която поизмених https://leftoversthenbreakfast.com/lemon-cobbler/#recipe

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Тарта Della Nonna

В деня на Сирни Заговезни, в навечерието на 3 март и седмица с три рожденни дни на приятели, да са живи и здрави, няма как да не запретна ръкави и да сготвя нещо сладичко.  Не че съм кой знае каква майсторка ама все нещо ще стане. Лятото, когато бяхме и Италия ядохме Torta Della Nonna. Основата е на тарт, а пълнежът кремообразен. Вкусът е много приятел с лек вкус на лимон.  Когато се прибрахме се разрових за рецептата. Оказа се, че не е нищо сложно, тъкмо за мен. 

Но първо няколко думи за Сирни заговезни.

Сирни Заговезни слагат началото на Великденските пости. Седмицата преди Сирни Заговени е седмица на местните Заговезни. През нея се спира яденето на месо, но може да се консумира масло, мляко, сирене и други храни със животиски произход. Това е седмицата на подготовка за постите. 

Сирни Заговезни е известен с Прошката. По-младите искат прошка от по възрастните. Ако човек няма вяра в Прошката и смисъла на постите, тяхното спазване се обезсмисля. 

В римокатолическата църква пост се спазва само на Пепеляната сряда, която е 40 дни преди Великден, на Велики Петък и в петъците преди Великден. 

Хамкането е обичай, част от Сирни Заговезни. Най-възрастният от семейството завързва на червен конец яйце, въглен и сирене. Обикновено децата се опитвам да хванат яйцето с уста без да използват ръцете си. По червеният конец после са гадаели. От яйцето се изяждал белтъка, а жълтъкат се смесвал със сиренето и се давал на децата при стомашни болки. Въгленът пазел от уроките. С водата от вареното яйце на другата сутрин си измивали лицата, което предпазвало от бълхи и мухи.

А сега за тарта. Както вече споменах основата е на тарт. Може сами да си я направите или може да се купи готово тесто. Кремът е с яйца, прясно мляко и царевично нишесте. В крема има лимонова кора, аз смених с портокалова. Другото което промених беше кедровите ядки които замених с начукани бадеми. И както винаги намалих захарта. 

Необходимите продукти:

за тестото:

1 чаша 200 мл брашно

около 125 гр масло студено

1 с.л. захар

щипка сол

около половин чаша мляко

за крема:

2 чаши мляко

3-4 с.л. царевично нишесте

2 яйца, може само и жълтъците да се използват. Аз сложих цели яйца.

захар според личният вкус

ванилия

настъргана кора на лимон или портокал

малко масло

ядки според вкуса за поръсване-кедрови, бадеми, орехи и пудра захар

От продуктите за тесто се прави нелепкаво тесто и се пребира в хладилника за около 30 минути.

След това се изважда и оставя да се отпусне. Разточва се на кръг според големината на формата за тарт. Прехвърля се във формата като трябва да покрие стените.

От млякото се оставя около 50 мл, останалото със захарта се слага на котлона. Нишестето се разтваря с отделеното мляко и разбитите яйца и малко преди това на котлона да заври към него се прибавя разтвореното нишесте. Преди да се сложи разтвореното нишесте към горещото мляко е добре първо от горещото мляко по лмалко да се добавя към нишестето докато се изравнят температурите за да не се присекат белтъците. Добавя се настърганата кора от портокала и ванилията. След като заври и сгъсти се маха от котлона и се оставя да изстине. Ако не се сгъсти може да се разтвори още една лъжица нишесте и да се добави. Сложих малко масло в горещият крем.

След като кремът изстине се изсипва върху тестото, поръсва се с ядките и се пече в предварително загрята фурна на 160-165 С за около половин час. Поръсва се с пудра захар. 

Хапнахме си го с удоволствие в компанията на едно лимончело 🥂

Да ви е сладко!

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Чийзкейк Сан Себастиан

Една снимка из интернета и любовта ми към чийзкейковете запали заинтересът ми  що за десерт е това. Оказа се, че е  приготвен за първи път в Испанският град Сан Себастиан през 1990 година в ресторантът La Viña. Известен е още с името баски или "изгорен" кейк. Тъй като се пече при висока температура се получава препечена коричка отгоре, която му придава лек карамелен вкус. Отвътре е с изключително мека текстура, която се доближава до чийзкейкът Ню Йорк, но разликата е в липсата на основа.  Не изисква кой знае какви продукти нито приготвянето му е сложно. Точно като за мен, леко мързеливата готвачка. И второто важно нещо е, че не е нужно украса тъй като в украсяването на сладкиши съм кръгла нула. По закона на Нютом щом реша да съм на диета винаги се появява едно такова изкушение. Ако искате ми вярвайте, но цяла нощ го сънувах.  Отварях и затварях цяла нощ хладилника с надеждата при следващото отваряне някой да е сложил едно парченце от него. Чак милото се стресна да не би да съм бременна. Уви, ще се вика неволята. 

Едва дочаках сутринта и хукнах към магазина, а в главата ми само този кейк. Вземам бързо необходимите продукти и нахълтвам в кухнята. Коткато от любопитство прекъсна блаженото си спане и дойде да види какво се случва. За по малко от час резултатът бе впечатляващ, а вкусът...божествен. 

Това, което промених е количеството на захарта и въпреки, че я намалих стана доста сладък. Следващият път ще я намаля още. След различни рецепти се спрях на рецептата на Васил от готварският му блог 

https://littletravelingkitchen.com/%D1%87%D0%B8%D0%B9%D0%B7%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BA-%D1%81%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD/

 

Препоръчвам горещо да се пробва. 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

И да ме последвате във фейсбук фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Пасти Рунеберг

В магазина изкушенията дебнат отвсякъде! Как да им устоя? Всеки четвъртък в нашият супермаркет идва една жена от пекарната на съседния град, подрежда едни вкусотии и кани клиентите на магазина да опитат, че и да купят. До нея  автомат за чай и кафе даже има. Минавам аз, а тя най-учтиво ме кани. Казвам й, че не я харесвам! Тя ококорва сините си очи озадачено. Сигурно се пита познаваме ли се? Какво ли ми е направила? За да й спестя неудобството ( а и моето от неразбраната шега) най-учтиво и с усмивка на лицето й обяснявам, че продава изкушения от които аз бягам като дявол от тамян. Това за дявола и тамяна не го разбра, а аз се чудя като нямат тамян как ли си гонят караконджулите? 

Вчера отивам в магазина и тя пак там! Минавайки покрай нея с едната ръка крия очите си, а с другата и махам за поздрав. Тя вече ми е свикнала на лудостта. Но колкото и да извъртам глава за да не видя изкушенията на рафта едното ми око ми изневери и зърнах така наречените тук Рунебергови пасти.

Johan Ludvig Runeberg е финландски поет, учител и свещеник. Родителите му били шведи, които се преместили да живеят на западния бряг на Финландия в градчето Pietansaari. Той е и първият издател на вестник във Финландия. Роден е на 5.2.1804 и е починал на 6.5.1877. Освен с музей, статуя, име на улици той се почита и със сладкиш, наречена на негово име Рунебергови пасти. Името произлиза от факта, че Рунеберг е обичал да похапва сладкиши с пунш на закуска.  Този пасти се правят само около датата на неговото раждане от средата на януари до към средата на февруари и са едно от изкушенията на които трудно устоявам. Продават ги в кутийка по два.

Махайки й за поздрав и зъртайки пастите веднага решавам, че ще ги направя в къщи. За толкова години сега се престрашавам. Въпреки опасенията ми, т.к. не съм кой знае каква майсторка, рецептата се оказва лесна за изпълнение. Напазарувам необходимото и бягам към вкъщи. По пътя се сещам, че пастичките се пекат в специални форми, а аз нямам. Формите са едни метални цилиндри. Ще импровизирам. Имам силиконова форма за мъфини за еър фрайър и тя ще ми свърши работа. Може да се направят и във форми за мъфини както и като цял сладкиш в малка тавичка, после да се нареже на определената форма.  

Тук в рецептите за сладкиши се използва много често влажната кафява захар чийто вкус е доста наситен. Вкусът е като на кафявата захар Мусковадо, но малко по лек от нея. Можете да не я слагате или ако я ползвате сложете по-малко количество. Аз лично редуцирах захарта като цяло на половина от даденото количество в рецептата. 

Тук рецептите са в децилитри ( dl ). 

1 dl =100 ml. 

Продуктите са за 6 пасти. Спазвах почти стрикно рецептата. Това което промених е количеството на захарта както споменах по-горе и след като ги изпекох ги напоих малко повече от даденото по рецептата.

И така необходимите продукти са:

100 г масло

½ dl кристална захар

½ dl кафява захар мусковадо* 

1 яйце

1 ½ dl брашно

¾ dl бадемово брашно

½ dl бисквитени трохи

1 ч.л. бакпулвер

¼ ч.л. кардамон

¾ dl течна сладкарска сметана

малко малинов мармалад или сладко, но не трябва да е рядко. Аз ползвах моят домашно приготвян малинов мармалад

за напояваме на пастите:

2 ц.л. топла вода

1 с.л. захар

1  с.л. ромова есенция или коняк

за декорация:

малинов мармалад

1 dl пудра захар

2 ч.л. студена вода

Начин на приготвяне

1. Разбих захарта с маслото до гладка смес и добавих яйцето. Разбих и него с миксера.

2. Смесих сухите съставки и ги добавих към разбита смес като редувах сухите съставки със сметаната до пълното им усвояване. Получи се меко, нелепкаво тесто.

3. Сложих половината от тестото във формичките, добавих отгоре малко малиново сладко и допълних формите с останалото тесто. Тестото стигна точно за 6 пасти.

4. Пекох в предварително загрята на 175 С фурна за 20 мин. Може да се провери с кибритена клечка и да се пече още малко при необходимост.

5. Оставих ги на изключена фурна няколко минути преди да ги извадя. След като ги извадих от фурната оставих да изстинат, но не съвсем нацяло. Т.к. Се надихщгнаха леко изрязах горната част за да станат равни.

6. Смесих топлата вода със захарта и есенцията от ром. Напоих леко пастите и ги оставих до другият ден като ги покрих със стреч фолио.  Оставих ги на кухненският плот, а не във хладилника.

7. На другият ден смесих пудрата захар със студената вода на гъста каша. Сложих с лъжичката малко от малиновият мармалад по средата на пастата и със захарната каша направих кръг около мармалада.

това е моето производство, а 

тези от магазина

Похапнахме си ги с удоволствие. Чак се учудих на себе си че се получиха толкова добре.

Със сигурност ще ги правя и за в бъдеще.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

  "Запеканка" с батати

 

Ще ви предложа една рецепта със сладък картоф, която е типична за северните страни и най- вече във Финландия за Рождество. И тъй като не мога да измисля по-подходящ превод ще я нарека Запеканка със сладък кароф. Коледната трапеза задължително включва запеканка със сладък картоф, запеканка с моркови и запеканка с lanttu. Как да преведа lanttu на български нямам идея т.к. преведено дословно е нещо от рода на запеканка със шведско зеле.  Lanttu е кореноплодно и няма нищо общо със зелето, но е много разпространена храна във севврните държави. 

За ползите от сладките картофи е изписано много. Имат високо съдържание на нишесте и захар и са по-богати на енергия от картофите. Съдържат много фибри, витамин С, бета-каротин, витамин А и витамин В6. Кората на ядливите батати може да е червена, виолетова, кафява или бяла. Най-разпространени в кухнята са тези с оранжев цвят и цветът се дължи  на високото съдържание на бета-каротин подобно на морковите. Във виолетовите батати има колямо количество антиоксиданти които са полезни за предотвратяване на сърдечно-съдови и ракови заболявания. Виолеровите батати са известни още като пурпурни батати.

Рецептата е лесна и сравнително бърза за приготвяне. Може да я използвате като гарнитура към месо или като самостоятелно ядене.  

Ще ви е необходимо:

около 1 кг батати

2-4 сл тъмен сироп

готварска течна сметана около 400-500 мл

галета 4-5 сл

1 яйце

малко масло

сол и черен пипет на вкус

малко канела на вкус

Обелвам бататите и ги нарязвам на кубчета, може да се настържат на по едро ренде в кухненският робот. Слагам ги в тенджерата и наливам вода да ги покрие. След като се сварят прецеждам сместа колкото да не е течна. Пасирам. Добавям сиропа, галетата, разбитото яйце и сметаната. Трябва да се получи нерядка смес. Добавям подправките и разбърквам добре. Изсипвам в намаслена тавичка. Поръсвам гамета и слагам малко масло на дребно нарязано. Пека в предварително загрята на 170 С фурна за около час.

Да ви е сладко!

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

И да ме последвате във фейсбук фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Супа топчета с нудели Vermiselli

Гледам умислено през прозореца как снегът вали и трупа по борчето в градината. В студеното и снежно време на човек му се иска една топла супа. Най-трудната част е каква да е супата? Питам домучадието, вдига рамене, не знае. Ако е без месо ще я погледнат, ще я помиришат и ще питат "Месо има ли?" Иди обяснявай, че сега са Коледните пости.  Чакай да помисля какво има в хладилника. Ня ми се ходи до магазина. Сещам се, че ако нещо ми трябва, мога да го поръчам от магазина с доставка до вкъщи с робота-куриер. Да, правилно прочетохте робот-куриер. Имаме си едни малки роботи, които разнасят покупките до вкъщи. Толкова са симпатични! Имат 6 колела и ако затънат в снега си вдигат "дупетата", демек задните колела и се опитват да преодолеят затруднението. Ако са в затруднение и се доближи човек до тях молят за помощ. Радвам им се като дете. Това го бях виждала само по филмите и никога не съм си представяла, че ще ми се случи в живота. Самата поръчка ставачрез приложението на магазина. След като сложиш покупките във виртуалната кошница, аявяваш доставка с робот и пишеш съответно адресът. След като платиш служител слага продуктите в робота и той тръгва. Пак през приложението виждаш пътешествието на робота-куриер в реално време.  След като пристигне на адреса полищучаваме съобщение че ме чака на улицата. Пак през приложението отварям отделението за покупките и отново през приложението го изпращам обратно в магазина.

          

 

И така обмислям плана: имам малко телешка кайма в хладилника и мога да спретна супа топчета, но не традиционната а мога доста да я поизменя. Мога да й сложа сушени домати и нудели. Има разни зеленчуци също в хладилника, които ще обогатят вкусът на бульона. Реших този път да не исползвам стандартното фиде за супа а да сложа  нудели Vermiselli. Бях ги купила преди време и все още не съм ги готвила. Азиатските Vermicelli са нудели, произведени от 9риз или вид бобовите растения mung bean който се отглежда предимно в Азия. 

И така, ето продуктите които използвах, но вое може да добавите или премахнете продукт според личният си вкус. Нуделите може да замените с фиде или арпа-фиде напримет. Правя всичко по стандартната българска мерна единица "на око". 

Ето и продуктите които използвах в тази инпровизация:

Телешка кайма около 200 гр

за овкусяване на каймата:  сол, черен пипер, малко лют пипер, кимион и чубрица

лук и чесън

Морков 1- 2 броя

Пъщернак

Сушени домати от буркан

доматено пюре около 1 чл

Нудели Vermiselli

готварска сметана

пресен магданоз

пресен спанак

И така... най-напред омесих каймата и направих топчета, големината е по свой избор. Запържих ги леко в малко мазнина. Извадин и оставих да се изцеди мазнината от тях. В малко мазнина от сушените домати и малко вода задуших зеленчуците- лук, настърган морков, настърган пъщернак, накрая добавих една скалидка чесън. Добавих и сушените домати и топчетата от каймата, много малко червен пипер и доматеното пюре ( моят съпруг много обича доматено пюре в яденето затова често добавям по-малко за вкус). Сложиш гореща вода и оставих да заври. Т.к. нуделите не се варят, оставих малко бульонът да поври за да омекнат зеленцуците и да се сготвят топчетата, т.к. тях ги изпържих много леко. Добавих сол и малко черен пипер. След като зеленцуците и топчетата се сготвиха начупих нуделите на малки парчета и ги добавих към супата. Оставих така да къкри на все още горещият котлон. След петнайсеттина минути добавих нарязаният на едно спанак, магданоз и налях готварска сметана на вкус. 

Дали бяхме гладни или супата наистина стана вкусна не знам но дъното на тенджерата се видя бързо. Моят мъж както обикновенно промърмори - По случайност ти се получила вкусна :) 

Да ви е сладко и на вас.

И да вметна, че не смятам, че съм открила Америка с тази супа нито че съм получила Нобелова награда! Реших да я споделя защото е лесна и бърза, може да се инпровизира според собственните вкусове. 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

Чийзкейк с ягоди

       Това е първата ми публикация. Надявам се да се справя добре 

        В къщи обожаваме ягоди. За съжаление тук не само ягодите, а почти всички плодове нямат вкус. В един турски магазин преди няколко дни попаднах на хубави и вкусни ягоди и реших да изненадам моето малко съкровище с ягодов чийзкейк.

       Запретнах ръкави и резултатът е повече от задоволителен

          Имам един проблем в готвенето и това са мерките. Ще се опитам да съм по-точна с тях при споделяне на рецептите. Освен това сьм пестелива на захар . Опитвам се да я използвам в минимални количества

     

      И така да започваме 🙂

      Ще ви е необходимо

•  ягоди
•  2 опаковки крем сирене ( аз използвах Филаделфия) 
•   1 чаша ( моята е от 200 мл) сладскарска сметана, неподсладена
•   0,5 - 1 чаша захар
•  3 яйца
•   1 опаковка бисквити от любимите ви
•   масло
• 2 л царевично нишесте 
• чаша вода

      Наѝ–напред се заемам с основата. натрошавам в пасатора бисквитите , добавям около една чаша разтопено масло и омесвам добре. Ако е необходимо добавям още малко масло , така че от сместа да може да се оформи топче. За мен това е ориентир,  че маслото е достатъчно. 

  Формата ми е с диаметър 26 см с падащ ринг. Постилам дьното с хартия за печене и затварям рингът. после върху фолио поставям формата и с краищата на фолиото завивам стените и дъното. Целта е , ако рингът пропусне , да не изтече сместа на земята . Ако фолиото е с малка ширина, просто откъснете две парчета и ги поставете на кръст. В така приготвената форма изсипвам сместа и притискам добре към дьното. Прибирам в хладилникът докато приготвя останала част от чийзкейка.

   В пасотора пасирам една шепа ягоди , но не ги правя на пюре , а ги оставям на парченца. оставям ги настрани.

 В купа разбивам крем сиренето с половин чаша захар, добавям едно по едно яйцата, сметаната и ванилия. Разбивам добре като сьс шпатула остъргвам от стените на купата.

 Изсипвам върху блатьт.

   После внимателно с помощта на лъжица прибавям пасираните ягоди и разбърквам леко. 

Пека на 160 С на водна баня около 60–70 минути.

Изключвам фурната и оставям да изстине , като не го изваждам от фурната. След като е изстинал украсявам с ягоди и заливам с кремче което приготвям от царевичното нишесте. 

Разтварям нишестето с малко вода. Кипвам на котлона 1 чаша вода с малко захар, около 2–3 лъжици и няколко капки лимонов сок. Добавям 3–4 намачкани с вилицата ягоди и капка червена хранителна боя за цвят. Разбърквам добре , сгъстява се веднага. 

Махам от котлона и оставям малко да изстине, после заливам върху ягодите. 

  Оставете да изстине добре .

  Да ви е сладко!