неделя, 26 януари 2025 г.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Пасти Рунеберг



В магазина изкушенията дебнат отвсякъде! Как да им устоя? Всеки четвъртък в нашият супермаркет идва една жена от пекарната на съседния град, подрежда едни вкусотии и кани клиентите на магазина да опитат, че и да купят. До нея  автомат за чай и кафе даже има. Минавам аз, а тя най-учтиво ме кани. Казвам й, че не я харесвам! Тя ококорва сините си очи озадачено. Сигурно се пита познаваме ли се? Какво ли ми е направила? За да й спестя неудобството ( а и моето от неразбраната шега) най-учтиво и с усмивка на лицето й обяснявам, че продава изкушения от които аз бягам като дявол от тамян. Това за дявола и тамяна не го разбра, а аз се чудя като нямат тамян как ли си гонят караконджулите? 


Вчера отивам в магазина и тя пак там! Минавайки покрай нея с едната ръка крия очите си, а с другата и махам за поздрав. Тя вече ми е свикнала на лудостта. Но колкото и да извъртам глава за да не видя изкушенията на рафта едното ми око ми изневери и зърнах така наречените тук Рунебергови пасти.


Johan Ludvig Runeberg е финландски поет, учител и свещеник. Родителите му били шведи, които се преместили да живеят на западния бряг на Финландия в градчето Pietansaari. Той е и първият издател на вестник във Финландия. Роден е на 5.2.1804 и е починал на 6.5.1877. Освен с музей, статуя, име на улици той се почита и със сладкиш, наречена на негово име Рунебергови пасти. Името произлиза от факта, че Рунеберг е обичал да похапва сладкиши с пунш на закуска.  Този пасти се правят само около датата на неговото раждане от средата на януари до към средата на февруари и са едно от изкушенията на които трудно устоявам. Продават ги в кутийка по два.


Махайки й за поздрав и зъртайки пастите веднага решавам, че ще ги направя в къщи. За толкова години сега се престрашавам. Въпреки опасенията ми, т.к. не съм кой знае каква майсторка, рецептата се оказва лесна за изпълнение. Напазарувам необходимото и бягам към вкъщи. По пътя се сещам, че пастичките се пекат в специални форми, а аз нямам. Формите са едни метални цилиндри. Ще импровизирам. Имам силиконова форма за мъфини за еър фрайър и тя ще ми свърши работа. Може да се направят и във форми за мъфини както и като цял сладкиш в малка тавичка, после да се нареже на определената форма.  


Тук в рецептите за сладкиши се използва много често влажната кафява захар чийто вкус е доста наситен. Вкусът е като на кафявата захар Мусковадо, но малко по лек от нея. Можете да не я слагате или ако я ползвате сложете по-малко количество. Аз лично редуцирах захарта като цяло на половина от даденото количество в рецептата. 


Тук рецептите са в децилитри ( dl ). 

1 dl =100 ml. 


Продуктите са за 6 пасти. Спазвах почти стрикно рецептата. Това което промених е количеството на захарта както споменах по-горе и след като ги изпекох ги напоих малко повече от даденото по рецептата.


И така необходимите продукти са:

100 г масло

½ dl кристална захар

½ dl кафява захар мусковадо* 

1 яйце

1 ½ dl брашно

¾ dl бадемово брашно

½ dl бисквитени трохи

1 ч.л. бакпулвер

¼ ч.л. кардамон

¾ dl течна сладкарска сметана

малко малинов мармалад или сладко, но не трябва да е рядко. Аз ползвах моят домашно приготвян малинов мармалад


за напояваме на пастите:

2 ц.л. топла вода

1 с.л. захар

1  с.л. ромова есенция или коняк


за декорация:

малинов мармалад

1 dl пудра захар

2 ч.л. студена вода


Начин на приготвяне






  1. Разбих захарта с маслото до гладка смес и добавих яйцето. Разбих и него с миксера.
  2. Смесих сухите съставки и ги добавих към разбита смес като редувах сухите съставки със сметаната до пълното им усвояване. Получи се меко, нелепкаво тесто.

  3. Сложих половината от тестото във формичките, добавих отгоре малко малиново сладко и допълних формите с останалото тесто. Тестото стигна точно за 6 пасти.

  4. Пекох в предварително загрята на 175 С фурна за 20 мин. Може да се провери с кибритена клечка и да се пече още малко при необходимост.

  5. Оставих ги на изключена фурна няколко минути преди да ги извадя. След като ги извадих от фурната оставих да изстинат, но не съвсем нацяло. Т.к. Се надихщгнаха леко изрязах горната част за да станат равни.

  6. Смесих топлата вода със захарта и есенцията от ром. Напоих леко пастите и ги оставих до другият ден като ги покрих със стреч фолио.  Оставих ги на кухненският плот, а не във хладилника.

  7. На другият ден смесих пудрата захар със студената вода на гъста каша. Сложих с лъжичката малко от малиновият мармалад по средата на пастата и със захарната каша направих кръг около мармалада.

това е моето производство, а 

тези от магазина


Похапнахме си ги с удоволствие. Чак се учудих на себе си че се получиха толкова добре.
Със сигурност ще ги правя и за в бъдеще.

неделя, 19 януари 2025 г.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Кастинг за таланти





Аз съм Гинка, но ми викат Гица, Гуца или Гуцка. Живея на село и съм мома. Живея с дедо ми и баща ми. Баба ми се спомина кога бях дете, а майка ми отиде по чужбината пак кога бях дете и повече не я видях. Липсваш ми докато бях по-малка но сега не. Имаме си кокошчици, крава, прасе, магаре. Сееме си домати, краставици, картофи, зеле…Варим си ракия и си правим вино за зимъска. Не съм много учена, у село до осми клас изкарах и после отидох за готвачка у града. Оказа се, че готвенето не ми е страст след като сготвих яйцата с черупките. Така де, в рецептата пишеше три цели яйца! Сега помагам в къщи и се  грижа за градината и животните. Понякога ме викат у селският магазин да подреждам и продавам кога трябва. На мен си ми харесва у магазина щот каквато съм приказлива покрай хляба та и салам и някоя лимонада им продам пак и някоя клюка науча.  Шефката ми вика - Ей Гице, арна си. Продаде ми онези застояли пакети с макарони на попа и лукчетата на даскала. 

Най- много обичам да пея. Дядо вика, че чак чакалите спирали да вият като ме чуели и хуквали да бягат. Какво пък той разбира от поп фолк например? Аз му пускам Азис, а той ме пита да не би да го боли зъб тоз певец. Виж Софка я харесва. Един ден му пускам Софка и Устата а той разбрал неразбрал от тогава вика на Софчето Софка устата. 

Гледам по телевизията има кастинг за таланти. Аз имам много таланти и решавам да се явявам на кастинга.  Викам Пецито, комшийката на помощ. Иде тя и носи онова нещо дето му вика таблет за да ми запише талантите. Почвам първо с пеенето. Аз пея, а кучето вие на двора, кокошките кудкудякат, а на комшиите магарето реве. Не ми е ясно само плачат ли или се радват? После продължавам с правенето на кълбета. Едно време като се уплаша баба ми ме караше да правя кълбета на земята и от тогава си ми е талант. Един път  така се търкулих, че първо по стълбите надолу, а от там по улицата надолу та се спрях у кметството. От тогава на задния дувар има вдлъбнатина. После отивам у кръчмата и побеждавам всички на канадска борба. Те някои ми се дадоха заради видеото, нали на телевизията ще го пращам. И за последно решавам да покажа ядене на люти чушки. От тогава кибрит у нас не ни трябва. Оня ден на пътя един ви вика дай едно огънче и аз като духнах чак запалих дървото. Пецито записва и изпрати всичко на телевизията и сега чакам да ме поканят на кастинг. 

Един ден иди писмо от телевизията да се явявам на кастинг. Пейчо пощальона разнася пощата у село с колелото. Така се вълнувам, ще видя Катето и Сашко. Дано и оня доктора да е у комисията. Ще го питам що ме боли коляното като застудее и дали е добре да го мажа с ракия. Тоз Сашко много го харесвам. Като седна на телевизора въртя каналите дорде уцеля него да гледам. Той навсякъде участва. Не минава и ден без него. А откак се ожени все за Ивчето приказва. Те го питат за времето, а той намира начин да вмъкне и Ивчето в разговора. Нека се обичат младите!

Иде и денят. Ставам рано, слагам новите дрехи и хващам пътническият влак за София. То у село друг не спира. У влака казвам на всички, че отивам на кастинг за  таланти и започвам да пея да им покажа какъв талант съм. Не знам що ама на следващата гара всички слязоха. Сигурно са били за там. Та до София амен сама бях у влака. 

Иде моя ред и Сашко ме кани да изляза. Така ми напудриха носа че аха да кихна насред сцената. Катето ме пита коя съм откъде съм и какво ще представя. Казвам аз всичко и започвам да изброявам талантите си. Най-напред ще правя кълбета. Кат клекнах и тъкмо да се търкуля усещам как гащите ми се скъсват отзат. Тези дрехи, нали са ми новите,  не съм ги обличала от миналата година кога у село имаше банкет. Сигурно съм надебеляла. Викам йм ще пея за вас и само за вас. Запявам Не сме безгрешни, но сме истински а журито и публиката слушат и не гъкват. Свършвам аз, а те се чудят да ръкопляскат ли да бягат. .Както и да е. Идва ред на канадската борба. Никой не ще да ми е противник. От нямай и къде другият водещ се съгласява с неухота да ми е опонент. Гледам го и му се чудя на акъла. Ми то слаб и висок, само за брулене на орехите става а иде да се бие с мен на канадска. Рундът трая само две секунди. Най-накрая иде ред на яденето на люти чушки. Като издишах запалих пердетата на сцената. Всички трябваше да се евакуират от залата. Пожарната дойде навреме и угаси пожава преди да е пламнала цялата сграда. Докато докторът мереше кръвното на продуцента, Ицо пееше Само споко. Ей така приключи моята телевизиона кариера  още в зародиш.



Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук


четвъртък, 16 януари 2025 г.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Антоновден


По повод днешният Антоновден реших да напиша два-три реда за празникът и за моят приятел Антон.

Според православната църква св. преп. Антоний Велики е основател на монашеството. Раздава всичкото си имущество на бедните и се оттегля в отшелничество. Сатаната го поставя пред множество изкушения но той устоява. Умира на 105 годишна възраст. Смята се че празнуването на празника предпазва от болести. Според легендите всички болести се събират на Антоновден и на следващият, Атанасовден тръгват по хората. На този ден жените не плетат и не предат защото се смята, че ако се убодат раната няма да зарасне. Според друго поверие чумата, шарката и антраксът ще се разгневят ако видят домакините да варят боб или леща на този ден!

Тони, ти не си монах, но ако решиш все пак да се отдадеш на монашество бих наследила суджука и ракията ти. И теб Сатаната те поставя пред множество изпитания, но под зоркият поглед на Пепина устояваш като един истински мъж. Но ако все пак решиш да кривнеш то е само с нейно позволение и с нейно участие. Само ти можеш да прогониш болестите които се събират на твоят имен ден в горите Тилилейски ( някой знае ли къде са?)  като заемеш на Краско облеклото със все атрибутите му. И да зръчаш на Пепина да не вари боб и леща днеска, че ваксините вече не са задължителни! Жив и здрав бъди! Все така ни удостоявай с присъствието си на важните събития и огласявай нощите ни с мощното си хъркане! Наздраве! 

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко


🚗   Приключения в Дания  🚗




кметството



У Дания значи да не спирате да ядете. То така или иначе гладни ще си останете. 

Лятното ни пътешествие започна от Хелзинки през Стокхолм, Копенхаген и Германия за Италия. Караме си от Стокхолм за Копенхаген и се любуваме на чистата природа и синьото небе. То и при нас във Финландия природата е чиста и небето е синьо ама щом си ваканция някак си ти се види още по - синьо.  По едно време мъжо вика - Гладен съм! Искам телешки стек! От де да му го взема сега? Оглеждам се за крави из полето и се надявам пастират да е в дълбока следобедна дрямка… Крави не се виждат. Отварям гугле мапса, слагам очилата и почвам да търся град. Село не ми върши работа освен ако не трябва сами да си я заколиме тая крава. То в полето ще е по-лесно, поне няма да ни гледа цялото село! На двайсеттина километра ми се види нещо като град. Викам си тука ще спираме да търсим на мойто либе телешка пържола. Се ще се намери някакъв ресторант. Доверяваме се на Леена, демек навигацията, щот нямаме друг избор. Често ни праща в някакви пущинаци като ни се ядоса. После мъжо й се извинява десет минути - Леенче, извинявай душа.. Стигаме центъра и се паркираме зад един магазин, види ни се супермаркет. Тръгваме по главната улица с надеждата да намерим ресторант и то по-бързо, щот колкото повече време минава на мъжо глада толкова по-голям става и започва да не се трае. Кефене намерихме, сладкарница също, пицария, ама ресторант не! По едно време мъжо вижда двама младежи и решаваме да ги питаме аджаба има ресторант у тоз град?  Тук естествено освен няколкото думи на английски влизат в действие всички части на тялото. Гуд, гуд, ком вид ми! Тръгваме ние след тях и не след дълго виждаме ресторанта. Че накрая единия бая се надяваше и него да почерпим. Вика ни Ай ком вид ю! А аз нали съм по-оправна викам му Стоп, тенкю. Влизаме вътре и към нас се задава едно красиво младо момиче, ухаещо на парфюм. В този момент осъзнавам, че сме мръсни, намачкани, рошави и миришем на пот. Ама пържоли ще ядем, връщане няма. Приближава ни и пита дали имаме запазена маса. Гледаме ресторанта празен, само ние, че защо ни е да запазваме маса! Води ни тя до една маса за двама. Сядаме, а тя ни подава менюто. Мъжо не губи време, то гладът силен, и направо поръчва -Една телешка пържола, пържени картофи и някаква салата. Поглежда ме доволен.- Твой ред е! - казва.  В това време забелязвам, че сервитьорката ни гледа странно. То, че сме мръсни и миризливи едно на ръка ама почвам да се чудя какво още ни има? -В ресторантът ни, клиентите сами си приготвят храната - започва  да обяснява тя. Явно е разбрала, че нямаме никаква представа за датската кухня. -Носим нагорещени черни камъни и суровите стекове, клиентите сами си ги изпичат на камъка до желаната степен. Почвам да се смея, не че ми е смешно, реве ми се като си помисля, че умря надеждата на мъжо да яде телешки стек. А той недоумяващ и невярващ на ушите си ме пита - Ко каза тя?  Обяснявам му ситуацията за камъка и стека. Така се опули, че чак очите му аха-аха да изскочат. - А вие готвач нямате ли в кухнята? - айде почва се, мисля си. - А да си заколя кравата не искате ли? А да си измия после и чиниите? Абе дай да вляза направо в кухнята и да си сготвя!- отсича категорично той. А уж английски не знае? Успявам някак си да го укротя и изкарам от ресторанта преди да са викнали полиция. То се видяло, че пържоли няма да ядем днеска ами дай друго да мислим. Сещам се, че спряхме зад някакъв супермаркет. А мъжо след случката в ресторанта вече гледа с недоверие на Дания. - Ами то сигурно в магазина сами трябва първо да подредим стоката по рафтовете…чувам го да мрънка. Разходихме се из града понеже гладът беше попреминал в следствие на емоциите. 




Оказа се, че градчето се казва Värnamo. Малко, чисто и спретнато място. През града преминава река Лагал, която допринася допълнително за уюта и спокойствието.  Градът е получил търговски статут през 1659 година. Вернаму е важна железопътна гара с връзка за различни части на Дания.  Населението му е  около 18 600 жители по данни от 2010 година. Наблизо преминава Европейският път Е4. Разходихме се и в природният парк Apladalenin където гъските си пасяха на воля и хич не ги интересуваше  има ли ресторант в техният град или не. 

Оказа се, че в магазина стоките са си подредени по рафтовете и има всичко от чистене до ядене, та чак и телешко печено на топлата витрина. При вида на храната гладът се възвърна с цялата си сила. То топъл хляб, то салати, то месо, напазарувахме храна за поне още два дни. На първата бензиностанция спряхме и разпънахме софрата. Слава богу, че поне датчаните направили места за почивка по пътя, а не трябва сами да си ковем пейките. Имаше си беседка, имаше си и тоалетна и кошчета за боклук. Сити и доволни продължихме нашето пътешествие до следващата спирка или докато огладнеем.




Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

И помнете "Светът е оцелял защото се е смял"


събота, 11 януари 2025 г.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Аз съм зимата






И пак обличам зимният кожух!
На прага спирам се, поглеждам…
Годината отмина, сменят се сезоните
и идва моят ред след есента.
Политам в облаците нависоко
и ръся сняг забързана и потна.
Защо ли възрастните не го щат,
забравили ли са те детството безгрижно?
Децата бягат, радват се, играят.
Шейните вадят от прахта.
И по заснежените пътеки
отправям се на юг към пролетта.
1.2025






неделя, 5 януари 2025 г.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко


Богоявление / Йордановден


Йордановден или Богоявление е църковен празник в християнският свят. С него се слага краят на Коледните празници. В България и Гърция Богоявление се празнува на 6 януари. В Русия и Сърбия е на 19 януари по стар стил. В някои страни след 1970 година, Богоявление е в неделята след първият ден на януари. 

В православния свят по време на кръщението на Исус в река Йордан  се явява Бог в своята триединна същност - Исус, синът Божий, Светият Дух във вид на гълъб и Божият глас. От отворлото се небе гълъбът кацнал на рамото на Исус и от небето се чул Гласът Божий който оповестил, че това е неговият син. 


В католическият свят на Богоявление се отбелязва възпоменание на пристигането на влъхите от Изток във Витлеем. Това са мъдреци, които идват да се покланят на младенеца Исус и да му донесат дарове. Празника е известен още като празника на тримата царе. Думата влъх се е използвала за магове, жредци или учени. Спордд историята те са тръгнали от Вавилон, Месопотамия и вероятно от Индия. Те са направили пророчество за раждането на Исус по Витлеемската звезда и са я следвали  пет месеца. На този ден се почитат също мисионерите, които са разпространявали Божието слово по света.


В България по традиция на Йордановден всеки, който иска да е здрав се измива на реката. Местният свещеник хвърля кръста във водата и мъжете се хвърлят да го извадят. След това се служи тържествена литургия по време на която се обновява светената вода в църквата. Вярващите занасят от нея в къщи  за защита от болести и пречистване на душата. От остатъка от старата светена вода се месят три хляба - един за дома, един за гостите и третият се оставя пред вратата заедно с вино за минувачите. 


В Русия празникът се отбелязва с ритуално потапяне в ледените води през нощта на 18 срещу 19 януари за да се пречистят вярващите. В много части на Русия се прави кръстообразен отвор в леда и вярващите се потапят три пъти до главата в името на Отца, Сина и Светия Дух.


Според поверията: 


Ако на Йордановден времето е сухо и студено годината ще е плодородна.


Извадилият кръста от водата е здрав и щастлив.


В нощта срещу Богоявление небето се отваря и този който го види ще получи от Бог това което желае.


Да са живи и здрави всички именници!


Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук


Източници:

https://www.nationalgeographic.bg/search?search=%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

https://fi.wikipedia.org/wiki/Loppiainen

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5



Кекс с боровинки и кокос   Ако кажа че съм открила топлата вода значи ще излъжа. Така е и с този кекс. Ако кажа, че съм измислила рецептата ...