опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Мълчах една година.

Мълчах, защото работата ми запълваше дните от сутрин до вечер. Не оставаше време нито за писане, нито за мислене. 

Когато си постоянно в движение, думите няма къде да се съберат. Остават си в джобовете на сменените панталони. После изпирам панталоните, а думите избледняват с прането.

Животът вървеше в ритъма на смени, отговорности и грижи. Всичко важно трябваше да стане "сега", "веднага", "още малко". А писането изисква точно обратното - спиране.

В тази тишина започнах да забелязвам най-обикновеното. Как животът изтича между пръстите ни -не със шум, а тихо. Докато бързаме. Докато отлагаме. Докато си казваме,че ще има време. 

Не спрях да пиша не защото нямах какво да разкажа. Спрях, защото животът се случваше без пауза. 

Днес думите се връщат бавно, без притенции и обещания. Просто като напомняне, че ако не спрем поне за миг, рискуваме да не усетим как минава всичко. 

П.С. Фенерът ми е подарък от колегите послучай последният ми работен ден. Смених си смених работното място. 

Новото начало

Признавам си, трудно е!

Гледам бялото поле и не знам от къде да започна. Главата ми е пълна с идеи, но не знам как да ги облека в букви. Котката ни се е опънала спокойно на дивана и похърква, и хич не й пука, че съм в затруднена ситуация. Идеята да създам блог ми се върти отчайващо дълго в главата. Първите два реда написах преди 2017 година. Седем години четох изчетох де що има съвети за създаване на блог. Колкото повече четох толкова по- неясно ми ставаше. Ама нали съм си овен-смело с рогата напред. Викам си щом всички прописаха значи и аз мога. Да, ама не! Ей за това сега седя и се мъча. Мозъчните ми клетки така са се напрегнали, че скоро може да пробият главата ми и да отлетят в Космоса. Това ми напомни да пиша незабавно на Илън Мъск да си дръпне спътниците по настрани, че да не стане някоя беля. Ех тези часове по български и литература да можеха да се върнат сега… Да бях слушала повече в час! То писането не е като математиката където две по две знаеш че е четири. А според някои е пет, ама те си знаят най-добре. Овен писането се оказа, че има и друг проблем- кой ще го чете? Айде 5-6 приятелки ще ги поканя на кафе, ще направя презентация така да се каже на блогът ми. Те от няма и къде ще го прочетат, ами другите дето трябва да минат без кафе и презентация? 

Часът е осем сутринта, вече се развиделява. Снегът си вали, еми нормално все пак е краят на ноември. Гледам комшиите са си сложили коледните лампи на терасата. Каква беля ми отварят само с тези лампички. Как така аз ще остана по-назад. Веднага приоритизирам заданията си за днес и на първо място ще е да преподредя мазето за да намеря нашите коледни лампички. После ще донеса голямата стълба и ако не падна от нея ще накича туята в двора. Ех, колко красиво ще стане! Сняг, елха, коледно настроение, съседите ще завиждат. А след два дни като се стопи снега ще му мисля. Елха вътре в къщата не слагам по обективни причини- котката като я види започва да тренира висок скок с намерението да подобри рекорда на Стефка Костадинова. До сега безуспешно. Не ми се рискува, тъкмо си е намерила нов спорт- клечене до сифона в банята. Чака с часове. Аз не знам какво чака, но щом тя си знае може пък и да дойде. Но поне знам мъжът ми какво чака. Чака да дойде Торбалан от сифона и да ме отнесе далече. 

Я гледай, има няма двайсеттина реда написах. Оптимизмът ми се връща, дори така ме е завладял, че мога и кекс да се пробвам да направя. Дано този път се получи. Ще запаля и свещичка пред иконата на майка Дева Мария за всеки случай, дано се смели над мен. Имам най- малко 10 несполучливи опита. Тези хора като пишат рецептите не може ли да са малко по-точни? Една чаша захар, две чаши брашно. Е, какви чаши? То чаши много! За вино, за ракия, за бира... Или пък едно пакетче бакпулвер. Уточнете какво пакетче. В нашият магазин бакпулверът го продават в пакетчета по 200 гр и по 500 гр. След толкова неуспешни опити последният път си викам сигурно мажа тавата с неправилната мазнина и извадих буркана с мазта. Както е по рецептата намажете формата за печене обилно с мазнина за да не залепне и аз така. Е, поне не залепна. Ама и котката не припари в кухнята поне два дена. Аз аз нали съм смела даже и кафе направих и си викам чакай и мъжо ще почерпя да му се подмажа малко па се смели и ми купи онези ботушки за Коледа. Сега чакам или пък за всеки случай да напиша писмо на Дядо Коледа и да го уж забравя на масата. Като казах Дядо Коледа па се сетих, че и при него ходих, па й го пипнах ама друг път ще пиша че гледам комшийката и пердетата сменя с коледни. Умна съм, първо гледам какво тя ще сложи и после бягам в магазина за по-голямо и по-убаво. 

Май като гледам котката все пак ще удари едно рамо..

Началото

  Живея в една страна с хиляди езера – Финландия. 

Дойдох тук години 2009 година по една случайност. Създадох този блог през 2017, написах няколко реда и до скоро си стоеше така. Сега реших да го възобновя, да споделям идеи, преживявания, разочарования и да остане един спомен за идващите членове на семейството след мен в годините! Тайно се надявам да им е интересно! Все още правя едва ли не първи стъпки в създаване и водене на блог , но се надявам с времето да задобрея!

 Заглавието дойде от самосебе си, бях очарована от езерата. Обожавам водата! Успокоява ме!И залезите!Тук през пролетта са невероятни!Просто небето се запалва!

 Зимата е дълга, студена, тъмна и депресираща! Започва през октомври и трае до краят на април! През зимата денят е кратък – слънцето изгрява в 9 и залязва в 3 след обяд. 
 Лятото , колкото и да е кратко , около 2 месеца , за мен е невероятно.Топло, но не горещо, денят и ноща са в едно, слънцето не залязва , просто се скрива в 1 през нощта зад хоризонта и 2 изгрява! Поради високата влажност на почвата, вследствие на многото подпочвенна вода, всичко е зелено, прекрасно и зареждащо с енергия!
А есента е с най–красивите цветове!Но напомнеща за идващата зима.