опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

 

На гости на Дядо 🎅 Коледа

През моето детство нямаше Дядо Коледа, но имаше Дядо Мраз. И не знаехме, че живее в Лапландия, нито пък знаехме къде е това. Той си идваше през вратата с чувал на гърба и си говореше на български и на диалект -Ай ся да видя има ли послушни у тъз къща? Ко ша ми изпейш? И децата, опиянени от магията на Дядо Мраз почваха да пеят и рецитират всичко що знаеха.

През 2017 година с моят син, който бе на 9 тогава, и с една моя приятелка решихме да посетим селото на Дядо Коледа. И понеже живеем във Финландия не беше трудно да осъществим мечтата на всяко дете да види белобрадият старец. 

И така една снежна и студена февруарска сутрин се мятаме на влака за Хелзинки. Там правим смяна на влака за Рованиеми. Пътувахме около 10 часа. Бяхме само тримата - аз, моята приятелка Мариана и моят син. Колкото повече на север пътувахме толкова природата се изменяше. Високите дървета правеха място на по-ниските, а облаците, ако протегнех ръка щях да ги пипна. За първи път пътувахме на север, всичко ни беше изключително интересно. Във влака топло, уютно и удобно. Имахме хиляди теми на разговор като от време на време подремвахме, ровихме си в телефоните или пък пиехме кафе и ядяхме сандвичи с ръжен хляб във вагон-ресторанта. По едно време влакът спря насред нищото. Докато се чудихме защо, обявиха, че спирачките на един от вагоните са замръзнали и трябва да ги оправят. След около половин час продължихме пътуването.

         

Пристигнахме вечерта около 8 часа в Рованиеми. Бяхме поръчали предварително такси, което да ни откара до хотела. Стаята беше на първия етаж, а наоколо гора както в по голямата част на страната. С изключение на големите градове и то в центъра, жилищата се строят сред гората. Опазването на природата е с висок приоритет. Това даде надежда на Мариана, че може горските обитатели да почукат на прозореца. Никой не почука, но стъпки от зайци и лисици имаше навсякъде сутринта.

На сутринта след закуска се отправихме с градският транспорт до селището на Дядо Коледа. Освен емоционалната страна тук преобладава и комерсиалната. Магазинчета с какво ли не - от еленски кожи до дървени химикали-сувенири. Самото посещение при Дядо Коледа е добре организирано. Влизаш от едната страна, посрещат те фотографите, избираш си колко снимки и какъв размер. Въвеждат те при белобрадият старец, той пита как се казвате, от къде сте. Когато чу че сме от България ни поздрави на български. Сядаме до него и си правим снимки и видео за спомен. На излизане си получаваме снимките. 

Посетихме пощата където между рафтовете с писма имаше и такъв от България.

Моят син се повози на шейната с елените. Имаше възможността дори сам да управлява шейната под надзора на еленският гледач. 

Следобеда прекарахме в града. Спомням си температурата беше около минус 15 С навън. Разходихме се по замръзналите улици. Пихме топло какао и обядвахме с ресторант на центъра.

Вечерта прекарахме в хотела. Натоплихме се в сауната, а после отидохме да вечеряме като предварително си бяхме запазили маса в ресторанта. От вечерята не бяхме очаровани, беше нещо като гурме, малка порция в голяма чиния. С надеждата да видим сиянието се качихме на покрива. Още никой от нас не беше го виждал. Взирахме поглед към небето, но сияние нямаше. 

На другият ден си хванахме влака наобратно за вкъщи. Малкото ни пътешествие беше към своят край.

Едва ли в детството си съм си представяла, че ще видя Дядо Коледа от приказките…

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Пасти Рунеберг

В магазина изкушенията дебнат отвсякъде! Как да им устоя? Всеки четвъртък в нашият супермаркет идва една жена от пекарната на съседния град, подрежда едни вкусотии и кани клиентите на магазина да опитат, че и да купят. До нея  автомат за чай и кафе даже има. Минавам аз, а тя най-учтиво ме кани. Казвам й, че не я харесвам! Тя ококорва сините си очи озадачено. Сигурно се пита познаваме ли се? Какво ли ми е направила? За да й спестя неудобството ( а и моето от неразбраната шега) най-учтиво и с усмивка на лицето й обяснявам, че продава изкушения от които аз бягам като дявол от тамян. Това за дявола и тамяна не го разбра, а аз се чудя като нямат тамян как ли си гонят караконджулите? 

Вчера отивам в магазина и тя пак там! Минавайки покрай нея с едната ръка крия очите си, а с другата и махам за поздрав. Тя вече ми е свикнала на лудостта. Но колкото и да извъртам глава за да не видя изкушенията на рафта едното ми око ми изневери и зърнах така наречените тук Рунебергови пасти.

Johan Ludvig Runeberg е финландски поет, учител и свещеник. Родителите му били шведи, които се преместили да живеят на западния бряг на Финландия в градчето Pietansaari. Той е и първият издател на вестник във Финландия. Роден е на 5.2.1804 и е починал на 6.5.1877. Освен с музей, статуя, име на улици той се почита и със сладкиш, наречена на негово име Рунебергови пасти. Името произлиза от факта, че Рунеберг е обичал да похапва сладкиши с пунш на закуска.  Този пасти се правят само около датата на неговото раждане от средата на януари до към средата на февруари и са едно от изкушенията на които трудно устоявам. Продават ги в кутийка по два.

Махайки й за поздрав и зъртайки пастите веднага решавам, че ще ги направя в къщи. За толкова години сега се престрашавам. Въпреки опасенията ми, т.к. не съм кой знае каква майсторка, рецептата се оказва лесна за изпълнение. Напазарувам необходимото и бягам към вкъщи. По пътя се сещам, че пастичките се пекат в специални форми, а аз нямам. Формите са едни метални цилиндри. Ще импровизирам. Имам силиконова форма за мъфини за еър фрайър и тя ще ми свърши работа. Може да се направят и във форми за мъфини както и като цял сладкиш в малка тавичка, после да се нареже на определената форма.  

Тук в рецептите за сладкиши се използва много често влажната кафява захар чийто вкус е доста наситен. Вкусът е като на кафявата захар Мусковадо, но малко по лек от нея. Можете да не я слагате или ако я ползвате сложете по-малко количество. Аз лично редуцирах захарта като цяло на половина от даденото количество в рецептата. 

Тук рецептите са в децилитри ( dl ). 

1 dl =100 ml. 

Продуктите са за 6 пасти. Спазвах почти стрикно рецептата. Това което промених е количеството на захарта както споменах по-горе и след като ги изпекох ги напоих малко повече от даденото по рецептата.

И така необходимите продукти са:

100 г масло

½ dl кристална захар

½ dl кафява захар мусковадо* 

1 яйце

1 ½ dl брашно

¾ dl бадемово брашно

½ dl бисквитени трохи

1 ч.л. бакпулвер

¼ ч.л. кардамон

¾ dl течна сладкарска сметана

малко малинов мармалад или сладко, но не трябва да е рядко. Аз ползвах моят домашно приготвян малинов мармалад

за напояваме на пастите:

2 ц.л. топла вода

1 с.л. захар

1  с.л. ромова есенция или коняк

за декорация:

малинов мармалад

1 dl пудра захар

2 ч.л. студена вода

Начин на приготвяне

1. Разбих захарта с маслото до гладка смес и добавих яйцето. Разбих и него с миксера.

2. Смесих сухите съставки и ги добавих към разбита смес като редувах сухите съставки със сметаната до пълното им усвояване. Получи се меко, нелепкаво тесто.

3. Сложих половината от тестото във формичките, добавих отгоре малко малиново сладко и допълних формите с останалото тесто. Тестото стигна точно за 6 пасти.

4. Пекох в предварително загрята на 175 С фурна за 20 мин. Може да се провери с кибритена клечка и да се пече още малко при необходимост.

5. Оставих ги на изключена фурна няколко минути преди да ги извадя. След като ги извадих от фурната оставих да изстинат, но не съвсем нацяло. Т.к. Се надихщгнаха леко изрязах горната част за да станат равни.

6. Смесих топлата вода със захарта и есенцията от ром. Напоих леко пастите и ги оставих до другият ден като ги покрих със стреч фолио.  Оставих ги на кухненският плот, а не във хладилника.

7. На другият ден смесих пудрата захар със студената вода на гъста каша. Сложих с лъжичката малко от малиновият мармалад по средата на пастата и със захарната каша направих кръг около мармалада.

това е моето производство, а 

тези от магазина

Похапнахме си ги с удоволствие. Чак се учудих на себе си че се получиха толкова добре.

Със сигурност ще ги правя и за в бъдеще.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Финландският Дядо Коледа - истини и легенди

Историята на  познатият днес в цял свят Дядо Коледа е свързана със Свети Николай, който е живял през 300 г в град Myra на територията на днешна Турция. Посетих Myra и мястото на което е живял светецът през 2019 година, но за това ще разкажа някой друг път. Той е обявен за светец както от католическата така и от ортодоксалната църква. Бил е добър човек и е обичал много децата. Правел е дървени фигурки с които да ги зарадва. През средновековието е издигнат за покровител на моряците, търговците и децата. 

В Нидерландия например, подаръците на децата се давали на 6 декември - Никулден. Нидерландските протестанти принесли обичаят в Северна Америка, където през вековете се формирал образът на Дядо Коледа. Името му произлиза от нидерландски Sinterklaas, което се превръща в Санта Клаус. Немският монах и теолог Martti Luther, който е поставил основите на Реформата в католическата църква, променя историята като започва да преподава на учениците си за детето Божие, което носи подаръци в навечерието на Коледа. И така от Никулден подаръците започват да се раздават на Коледа. Така се ражда Christkind-празника, което от немски е Христос-дете. 

Във Финландия на Дядо Коледа му казваме Joulupukki ( Йолупукки) . Той е фигура от скандинавският фолклор. Името е съставено от две думи joulu и pukki и преведено дословно на български означава коледен козел. Думата идва от немският корен на bock, която пък е роднина на английската дума buck за козел. В днешно време Финландският Joulupukki го асоциират с Дядо Коледа. 

Както вече казах това е фигура от скандинавският фолклор и част от корените му идват от така нареченият празник Nuutinpäivä, което е сходно с нашето Кукерство. Празнува се на Богоявление и бележи краят на коледните празници когато се свалят и коледните украси. В периода от 1973-1991 Богоявление се е празнувало винаги в събота между 6 и 13 януари, а след това официално е определен 6 януари. Кукерството във Финландия води началото си от Дания. Първоначално младите мъже се обличали в овчи и кози кожи обърнати наопаки, като си слагали роги на главите и маски на лицата. Ходили от къща на къща и получавали останалите от коледната трапеза храна и алкохол. Вследствие на изпитият алкохол често са били пияни и са вдигали  врява, от която децата се плашели. При влизане и излизане от къщите са дрънкали на големи хлопки, а ако не са доволни от посрещането на стопаните на къщата често са пеели обидни песни и често крадяли тапите на буретата с бира. 

През 1157 година Дания свързва коледарството и краят на коледните празници с почитане паметта на датският принц Knud Lavard ( от където и идва името на празника).  Knud е основоположник  на първият закон в Дания за защита на бедните, вдовиците и сираците и е убит при преврат. 

След войните обичаят се променя. Децата започнали да се обличат с карнавални облекла и пеейки песни обикалят от къща в къща за което получават лакомства.  Обичаят отдавна е полу-забравен и се празнува в две-три общини в западна Финландия.

Защо споменах по-горе част от корените на Дядо Коледа  идват от празника Nutinpäivä. Това е така, защото именно името му се свързва с тези шумни полупияни млади мъже nuttipukit, a облеклото му  е било от кожи, маска и рога. Често давал малки подаръци на послушните деца. И в двете думи присъства думата козел: joulupukki - nuttipukki.

Снимка:Nuttipukki in Finland

Историята за свети Николай, който раздава подаръци на децата, се разпространява и във Финландия през 19 век. Разпространява се бързо из цялата страна като се слива с маскираните коледни герои-кукери. Така се ражда финландският Дядо Коледа, който носи палто от кожи, но след втората световна война сменя сивото кожено облекло с червено палто под влияние на американският Дядо Коледа. Червеното облекло на днешният Дядо Коледа е плот на маркетинговата кампания на Кока-Кола през 1931 година. 

Спордд легендата Финландският Дядо Коледа живее в Korvаtunturi. Korvatunturi е висок над 400 м хълм в Лапландия. Той е  белобрад, весел и добър старец който тръгва да раздава подаръци в навечерието на Коледа  23 декември. За разлика от американският, той не лети със своята шейна и не влиза в къщите през комина. Финландският белобрад старец се придвижва със шейна, теглена от елините по снега и влиза през вратата питайки "Има ли тук послушни деца?" Най- известният елен е Петери червеният нос. Според легендата Петери имал толкова червен нос, че светел в тъмното. Другите елени му се присмивали и не искали да си играят с него. В една мрачна и тъмна вечер Дядо Коледа дошъл при Петери и му казал “ Петери, имаш толкова хубав светещ нос. Би ли дошъл с мен да водиш впряга ми в тъмното за да раздадем подаръците на децата?” Така Петери червеният нос станал водач на впрягът му. 

Писането на писма с желания е част от традицията на детската коледа в голяма част от света. В много страни пощите наемат доброволци за отговарят на писмата. Финландският Дядо Коледа също получава над милион писма годишно от цял свят.  В официалният сай можете да намерите формуляр чрез който може да зарадвате вашето дете с писмо от белобрадият старец.

Във Финландия селището на Дядо Коледа се намира в Рованиеми Лапландия, откъдето започва и полярният кръг. Туристическото селище е отворено целогодишно за посещения. С Дядо Коледа може да се срещнете дори и през лятото. Срещата е вълнуваща и запомняща се за цял живот. За моята среща с него ще ви разкажа някой друг път. Повече за селището и какво може да се види може да намерите тук.

Всяка година в навечерието на Коледа Дядо Коледа тръгва със шейната си от Лапландия. Тръгването му се предава на живо по финската телевизия. А полетът на американският  Санта Клаус може да се проследи на живо в сайта на NORAD.

Какво по-хубаво от Коледа! Нека Коледната магия бъде с вас! И вярвайте в чудесата защото те имат навика да се случват по Коледа! 

Ако все пак сте дочели текста докрай може да се абонирате за още публикации, бутона е в дясната лента 👉

Източници:

https://fi.wikipedia.org/wiki/Joulupukki

https://fi.wikipedia.org/wiki/Nuuttipukki

https://punainenturku.blogspot.com/2021/01/canutus.html

https://joulupukki.fi/

https://fi.wikipedia.org/wiki/Knud_Lavard

https://www.tunturisusi.com/joulu/petteri.htm

https://all-things-nordic.com/2023/01/20/st-knuts-day-in-finland-the-nuuttipukki/

Началото

  Живея в една страна с хиляди езера – Финландия. 

Дойдох тук години 2009 година по една случайност. Създадох този блог през 2017, написах няколко реда и до скоро си стоеше така. Сега реших да го възобновя, да споделям идеи, преживявания, разочарования и да остане един спомен за идващите членове на семейството след мен в годините! Тайно се надявам да им е интересно! Все още правя едва ли не първи стъпки в създаване и водене на блог , но се надявам с времето да задобрея!

 Заглавието дойде от самосебе си, бях очарована от езерата. Обожавам водата! Успокоява ме!И залезите!Тук през пролетта са невероятни!Просто небето се запалва!

 Зимата е дълга, студена, тъмна и депресираща! Започва през октомври и трае до краят на април! През зимата денят е кратък – слънцето изгрява в 9 и залязва в 3 след обяд. 
 Лятото , колкото и да е кратко , около 2 месеца , за мен е невероятно.Топло, но не горещо, денят и ноща са в едно, слънцето не залязва , просто се скрива в 1 през нощта зад хоризонта и 2 изгрява! Поради високата влажност на почвата, вследствие на многото подпочвенна вода, всичко е зелено, прекрасно и зареждащо с енергия!
А есента е с най–красивите цветове!Но напомнеща за идващата зима.