опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Чийзкейк Сан Себастиан

Една снимка из интернета и любовта ми към чийзкейковете запали заинтересът ми  що за десерт е това. Оказа се, че е  приготвен за първи път в Испанският град Сан Себастиан през 1990 година в ресторантът La Viña. Известен е още с името баски или "изгорен" кейк. Тъй като се пече при висока температура се получава препечена коричка отгоре, която му придава лек карамелен вкус. Отвътре е с изключително мека текстура, която се доближава до чийзкейкът Ню Йорк, но разликата е в липсата на основа.  Не изисква кой знае какви продукти нито приготвянето му е сложно. Точно като за мен, леко мързеливата готвачка. И второто важно нещо е, че не е нужно украса тъй като в украсяването на сладкиши съм кръгла нула. По закона на Нютом щом реша да съм на диета винаги се появява едно такова изкушение. Ако искате ми вярвайте, но цяла нощ го сънувах.  Отварях и затварях цяла нощ хладилника с надеждата при следващото отваряне някой да е сложил едно парченце от него. Чак милото се стресна да не би да съм бременна. Уви, ще се вика неволята. 

Едва дочаках сутринта и хукнах към магазина, а в главата ми само този кейк. Вземам бързо необходимите продукти и нахълтвам в кухнята. Коткато от любопитство прекъсна блаженото си спане и дойде да види какво се случва. За по малко от час резултатът бе впечатляващ, а вкусът...божествен. 

Това, което промених е количеството на захарта и въпреки, че я намалих стана доста сладък. Следващият път ще я намаля още. След различни рецепти се спрях на рецептата на Васил от готварският му блог 

https://littletravelingkitchen.com/%D1%87%D0%B8%D0%B9%D0%B7%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BA-%D1%81%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD/

 

Препоръчвам горещо да се пробва. 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

И да ме последвате във фейсбук фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

 

На гости на Дядо 🎅 Коледа

През моето детство нямаше Дядо Коледа, но имаше Дядо Мраз. И не знаехме, че живее в Лапландия, нито пък знаехме къде е това. Той си идваше през вратата с чувал на гърба и си говореше на български и на диалект -Ай ся да видя има ли послушни у тъз къща? Ко ша ми изпейш? И децата, опиянени от магията на Дядо Мраз почваха да пеят и рецитират всичко що знаеха.

През 2017 година с моят син, който бе на 9 тогава, и с една моя приятелка решихме да посетим селото на Дядо Коледа. И понеже живеем във Финландия не беше трудно да осъществим мечтата на всяко дете да види белобрадият старец. 

И така една снежна и студена февруарска сутрин се мятаме на влака за Хелзинки. Там правим смяна на влака за Рованиеми. Пътувахме около 10 часа. Бяхме само тримата - аз, моята приятелка Мариана и моят син. Колкото повече на север пътувахме толкова природата се изменяше. Високите дървета правеха място на по-ниските, а облаците, ако протегнех ръка щях да ги пипна. За първи път пътувахме на север, всичко ни беше изключително интересно. Във влака топло, уютно и удобно. Имахме хиляди теми на разговор като от време на време подремвахме, ровихме си в телефоните или пък пиехме кафе и ядяхме сандвичи с ръжен хляб във вагон-ресторанта. По едно време влакът спря насред нищото. Докато се чудихме защо, обявиха, че спирачките на един от вагоните са замръзнали и трябва да ги оправят. След около половин час продължихме пътуването.

         

Пристигнахме вечерта около 8 часа в Рованиеми. Бяхме поръчали предварително такси, което да ни откара до хотела. Стаята беше на първия етаж, а наоколо гора както в по голямата част на страната. С изключение на големите градове и то в центъра, жилищата се строят сред гората. Опазването на природата е с висок приоритет. Това даде надежда на Мариана, че може горските обитатели да почукат на прозореца. Никой не почука, но стъпки от зайци и лисици имаше навсякъде сутринта.

На сутринта след закуска се отправихме с градският транспорт до селището на Дядо Коледа. Освен емоционалната страна тук преобладава и комерсиалната. Магазинчета с какво ли не - от еленски кожи до дървени химикали-сувенири. Самото посещение при Дядо Коледа е добре организирано. Влизаш от едната страна, посрещат те фотографите, избираш си колко снимки и какъв размер. Въвеждат те при белобрадият старец, той пита как се казвате, от къде сте. Когато чу че сме от България ни поздрави на български. Сядаме до него и си правим снимки и видео за спомен. На излизане си получаваме снимките. 

Посетихме пощата където между рафтовете с писма имаше и такъв от България.

Моят син се повози на шейната с елените. Имаше възможността дори сам да управлява шейната под надзора на еленският гледач. 

Следобеда прекарахме в града. Спомням си температурата беше около минус 15 С навън. Разходихме се по замръзналите улици. Пихме топло какао и обядвахме с ресторант на центъра.

Вечерта прекарахме в хотела. Натоплихме се в сауната, а после отидохме да вечеряме като предварително си бяхме запазили маса в ресторанта. От вечерята не бяхме очаровани, беше нещо като гурме, малка порция в голяма чиния. С надеждата да видим сиянието се качихме на покрива. Още никой от нас не беше го виждал. Взирахме поглед към небето, но сияние нямаше. 

На другият ден си хванахме влака наобратно за вкъщи. Малкото ни пътешествие беше към своят край.

Едва ли в детството си съм си представяла, че ще видя Дядо Коледа от приказките…

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук