🚗 Приключения в Дания 🚗
 |
| кметството |
Лятното ни пътешествие започна от Хелзинки през Стокхолм, Копенхаген и Германия за Италия. Караме си от Стокхолм за Копенхаген и се любуваме на чистата природа и синьото небе. То и при нас във Финландия природата е чиста и небето е синьо ама щом си ваканция някак си ти се види още по - синьо. По едно време мъжо вика - Гладен съм! Искам телешки стек! От де да му го взема сега? Оглеждам се за крави из полето и се надявам пастират да е в дълбока следобедна дрямка… Крави не се виждат. Отварям гугле мапса, слагам очилата и почвам да търся град. Село не ми върши работа освен ако не трябва сами да си я заколиме тая крава. То в полето ще е по-лесно, поне няма да ни гледа цялото село! На двайсеттина километра ми се види нещо като град. Викам си тука ще спираме да търсим на мойто либе телешка пържола. Се ще се намери някакъв ресторант. Доверяваме се на Леена, демек навигацията, щот нямаме друг избор. Често ни праща в някакви пущинаци като ни се ядоса. После мъжо й се извинява десет минути - Леенче, извинявай душа.. Стигаме центъра и се паркираме зад един магазин, види ни се супермаркет. Тръгваме по главната улица с надеждата да намерим ресторант и то по-бързо, щот колкото повече време минава на мъжо глада толкова по-голям става и започва да не се трае. Кефене намерихме, сладкарница също, пицария, ама ресторант не! По едно време мъжо вижда двама младежи и решаваме да ги питаме аджаба има ресторант у тоз град? Тук естествено освен няколкото думи на английски влизат в действие всички части на тялото. Гуд, гуд, ком вид ми! Тръгваме ние след тях и не след дълго виждаме ресторанта. Че накрая единия бая се надяваше и него да почерпим. Вика ни Ай ком вид ю! А аз нали съм по-оправна викам му Стоп, тенкю. Влизаме вътре и към нас се задава едно красиво младо момиче, ухаещо на парфюм. В този момент осъзнавам, че сме мръсни, намачкани, рошави и миришем на пот. Ама пържоли ще ядем, връщане няма. Приближава ни и пита дали имаме запазена маса. Гледаме ресторанта празен, само ние, че защо ни е да запазваме маса! Води ни тя до една маса за двама. Сядаме, а тя ни подава менюто. Мъжо не губи време, то гладът силен, и направо поръчва -Една телешка пържола, пържени картофи и някаква салата. Поглежда ме доволен.- Твой ред е! - казва. В това време забелязвам, че сервитьорката ни гледа странно. То, че сме мръсни и миризливи едно на ръка ама почвам да се чудя какво още ни има? -В ресторантът ни, клиентите сами си приготвят храната - започва да обяснява тя. Явно е разбрала, че нямаме никаква представа за датската кухня. -Носим нагорещени черни камъни и суровите стекове, клиентите сами си ги изпичат на камъка до желаната степен. Почвам да се смея, не че ми е смешно, реве ми се като си помисля, че умря надеждата на мъжо да яде телешки стек. А той недоумяващ и невярващ на ушите си ме пита - Ко каза тя? Обяснявам му ситуацията за камъка и стека. Така се опули, че чак очите му аха-аха да изскочат. - А вие готвач нямате ли в кухнята? - айде почва се, мисля си. - А да си заколя кравата не искате ли? А да си измия после и чиниите? Абе дай да вляза направо в кухнята и да си сготвя!- отсича категорично той. А уж английски не знае? Успявам някак си да го укротя и изкарам от ресторанта преди да са викнали полиция. То се видяло, че пържоли няма да ядем днеска ами дай друго да мислим. Сещам се, че спряхме зад някакъв супермаркет. А мъжо след случката в ресторанта вече гледа с недоверие на Дания. - Ами то сигурно в магазина сами трябва първо да подредим стоката по рафтовете…чувам го да мрънка. Разходихме се из града понеже гладът беше попреминал в следствие на емоциите.
Оказа се, че градчето се казва Värnamo. Малко, чисто и спретнато място. През града преминава река Лагал, която допринася допълнително за уюта и спокойствието. Градът е получил търговски статут през 1659 година. Вернаму е важна железопътна гара с връзка за различни части на Дания. Населението му е около 18 600 жители по данни от 2010 година. Наблизо преминава Европейският път Е4. Разходихме се и в природният парк Apladalenin където гъските си пасяха на воля и хич не ги интересуваше има ли ресторант в техният град или не.
Оказа се, че в магазина стоките са си подредени по рафтовете и има всичко от чистене до ядене, та чак и телешко печено на топлата витрина. При вида на храната гладът се възвърна с цялата си сила. То топъл хляб, то салати, то месо, напазарувахме храна за поне още два дни. На първата бензиностанция спряхме и разпънахме софрата. Слава богу, че поне датчаните направили места за почивка по пътя, а не трябва сами да си ковем пейките. Имаше си беседка, имаше си и тоалетна и кошчета за боклук. Сити и доволни продължихме нашето пътешествие до следващата спирка или докато огладнеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар