Кастинг за таланти
Аз съм Гинка, но ми викат Гица, Гуца или Гуцка. Живея на село и съм мома. Живея с дедо ми и баща ми. Баба ми се спомина кога бях дете, а майка ми отиде по чужбината пак кога бях дете и повече не я видях. Липсваш ми докато бях по-малка но сега не. Имаме си кокошчици, крава, прасе, магаре. Сееме си домати, краставици, картофи, зеле…Варим си ракия и си правим вино за зимъска. Не съм много учена, у село до осми клас изкарах и после отидох за готвачка у града. Оказа се, че готвенето не ми е страст след като сготвих яйцата с черупките. Така де, в рецептата пишеше три цели яйца! Сега помагам в къщи и се грижа за градината и животните. Понякога ме викат у селският магазин да подреждам и продавам кога трябва. На мен си ми харесва у магазина щот каквато съм приказлива покрай хляба та и салам и някоя лимонада им продам пак и някоя клюка науча. Шефката ми вика - Ей Гице, арна си. Продаде ми онези застояли пакети с макарони на попа и лукчетата на даскала.
Най- много обичам да пея. Дядо вика, че чак чакалите спирали да вият като ме чуели и хуквали да бягат. Какво пък той разбира от поп фолк например? Аз му пускам Азис, а той ме пита да не би да го боли зъб тоз певец. Виж Софка я харесва. Един ден му пускам Софка и Устата а той разбрал неразбрал от тогава вика на Софчето Софка устата.
Гледам по телевизията има кастинг за таланти. Аз имам много таланти и решавам да се явявам на кастинга. Викам Пецито, комшийката на помощ. Иде тя и носи онова нещо дето му вика таблет за да ми запише талантите. Почвам първо с пеенето. Аз пея, а кучето вие на двора, кокошките кудкудякат, а на комшиите магарето реве. Не ми е ясно само плачат ли или се радват? После продължавам с правенето на кълбета. Едно време като се уплаша баба ми ме караше да правя кълбета на земята и от тогава си ми е талант. Един път така се търкулих, че първо по стълбите надолу, а от там по улицата надолу та се спрях у кметството. От тогава на задния дувар има вдлъбнатина. После отивам у кръчмата и побеждавам всички на канадска борба. Те някои ми се дадоха заради видеото, нали на телевизията ще го пращам. И за последно решавам да покажа ядене на люти чушки. От тогава кибрит у нас не ни трябва. Оня ден на пътя един ви вика дай едно огънче и аз като духнах чак запалих дървото. Пецито записва и изпрати всичко на телевизията и сега чакам да ме поканят на кастинг.
Един ден иди писмо от телевизията да се явявам на кастинг. Пейчо пощальона разнася пощата у село с колелото. Така се вълнувам, ще видя Катето и Сашко. Дано и оня доктора да е у комисията. Ще го питам що ме боли коляното като застудее и дали е добре да го мажа с ракия. Тоз Сашко много го харесвам. Като седна на телевизора въртя каналите дорде уцеля него да гледам. Той навсякъде участва. Не минава и ден без него. А откак се ожени все за Ивчето приказва. Те го питат за времето, а той намира начин да вмъкне и Ивчето в разговора. Нека се обичат младите!
Иде и денят. Ставам рано, слагам новите дрехи и хващам пътническият влак за София. То у село друг не спира. У влака казвам на всички, че отивам на кастинг за таланти и започвам да пея да им покажа какъв талант съм. Не знам що ама на следващата гара всички слязоха. Сигурно са били за там. Та до София амен сама бях у влака.
Иде моя ред и Сашко ме кани да изляза. Така ми напудриха носа че аха да кихна насред сцената. Катето ме пита коя съм откъде съм и какво ще представя. Казвам аз всичко и започвам да изброявам талантите си. Най-напред ще правя кълбета. Кат клекнах и тъкмо да се търкуля усещам как гащите ми се скъсват отзат. Тези дрехи, нали са ми новите, не съм ги обличала от миналата година кога у село имаше банкет. Сигурно съм надебеляла. Викам йм ще пея за вас и само за вас. Запявам Не сме безгрешни, но сме истински а журито и публиката слушат и не гъкват. Свършвам аз, а те се чудят да ръкопляскат ли да бягат. .Както и да е. Идва ред на канадската борба. Никой не ще да ми е противник. От нямай и къде другият водещ се съгласява с неухота да ми е опонент. Гледам го и му се чудя на акъла. Ми то слаб и висок, само за брулене на орехите става а иде да се бие с мен на канадска. Рундът трая само две секунди. Най-накрая иде ред на яденето на люти чушки. Като издишах запалих пердетата на сцената. Всички трябваше да се евакуират от залата. Пожарната дойде навреме и угаси пожава преди да е пламнала цялата сграда. Докато докторът мереше кръвното на продуцента, Ицо пееше Само споко. Ей така приключи моята телевизиона кариера още в зародиш.
Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉
Може да ме последвате и във фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар