Новото начало

Признавам си, трудно е!

Гледам бялото поле и не знам от къде да започна. Главата ми е пълна с идеи, но не знам как да ги облека в букви. Котката ни се е опънала спокойно на дивана и похърква, и хич не й пука, че съм в затруднена ситуация. Идеята да създам блог ми се върти отчайващо дълго в главата. Първите два реда написах преди 2017 година. Седем години четох изчетох де що има съвети за създаване на блог. Колкото повече четох толкова по- неясно ми ставаше. Ама нали съм си овен-смело с рогата напред. Викам си щом всички прописаха значи и аз мога. Да, ама не! Ей за това сега седя и се мъча. Мозъчните ми клетки така са се напрегнали, че скоро може да пробият главата ми и да отлетят в Космоса. Това ми напомни да пиша незабавно на Илън Мъск да си дръпне спътниците по настрани, че да не стане някоя беля. Ех тези часове по български и литература да можеха да се върнат сега… Да бях слушала повече в час! То писането не е като математиката където две по две знаеш че е четири. А според някои е пет, ама те си знаят най-добре. Овен писането се оказа, че има и друг проблем- кой ще го чете? Айде 5-6 приятелки ще ги поканя на кафе, ще направя презентация така да се каже на блогът ми. Те от няма и къде ще го прочетат, ами другите дето трябва да минат без кафе и презентация? 

Часът е осем сутринта, вече се развиделява. Снегът си вали, еми нормално все пак е краят на ноември. Гледам комшиите са си сложили коледните лампи на терасата. Каква беля ми отварят само с тези лампички. Как така аз ще остана по-назад. Веднага приоритизирам заданията си за днес и на първо място ще е да преподредя мазето за да намеря нашите коледни лампички. После ще донеса голямата стълба и ако не падна от нея ще накича туята в двора. Ех, колко красиво ще стане! Сняг, елха, коледно настроение, съседите ще завиждат. А след два дни като се стопи снега ще му мисля. Елха вътре в къщата не слагам по обективни причини- котката като я види започва да тренира висок скок с намерението да подобри рекорда на Стефка Костадинова. До сега безуспешно. Не ми се рискува, тъкмо си е намерила нов спорт- клечене до сифона в банята. Чака с часове. Аз не знам какво чака, но щом тя си знае може пък и да дойде. Но поне знам мъжът ми какво чака. Чака да дойде Торбалан от сифона и да ме отнесе далече. 

Я гледай, има няма двайсеттина реда написах. Оптимизмът ми се връща, дори така ме е завладял, че мога и кекс да се пробвам да направя. Дано този път се получи. Ще запаля и свещичка пред иконата на майка Дева Мария за всеки случай, дано се смели над мен. Имам най- малко 10 несполучливи опита. Тези хора като пишат рецептите не може ли да са малко по-точни? Една чаша захар, две чаши брашно. Е, какви чаши? То чаши много! За вино, за ракия, за бира... Или пък едно пакетче бакпулвер. Уточнете какво пакетче. В нашият магазин бакпулверът го продават в пакетчета по 200 гр и по 500 гр. След толкова неуспешни опити последният път си викам сигурно мажа тавата с неправилната мазнина и извадих буркана с мазта. Както е по рецептата намажете формата за печене обилно с мазнина за да не залепне и аз така. Е, поне не залепна. Ама и котката не припари в кухнята поне два дена. Аз аз нали съм смела даже и кафе направих и си викам чакай и мъжо ще почерпя да му се подмажа малко па се смели и ми купи онези ботушки за Коледа. Сега чакам или пък за всеки случай да напиша писмо на Дядо Коледа и да го уж забравя на масата. Като казах Дядо Коледа па се сетих, че и при него ходих, па й го пипнах ама друг път ще пиша че гледам комшийката и пердетата сменя с коледни. Умна съм, първо гледам какво тя ще сложи и после бягам в магазина за по-голямо и по-убаво. 

Май като гледам котката все пак ще удари едно рамо..