опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Детокс - митове и истини: как тялото реално се прочиства.

 

Детоксът често изглежда така. В тялото обаче процесът е съвсем различен. 

Снимка:: Pixabay

Това е моята лична гледна точка, базирана на опита и знанията ми, а не на мода. Не е задължително всеки да е съгласен - просто споделям какво работи при мен и как го разбирам.

Детоксът е от онези думи, които се появяват циклично - най-често на пролет и след празници. Сокове, чайове, бульони и обещания за "рестарт" на организма. Пробвала съм. Не проработи. И това ме накара да се замисля не дали искам детокс, а дали изобщо трябва. 

КОЙ ВСЪЩНОСТ ЧИСТИ ТЯЛОТО НИ?

Черен дроб

Черният дроб е основният филтър на организма. Той разгражда токсини, лекарства, алкохол и ред други вещества като ги превръща във форми, които тялото може да изхвърли. Ако той не работи добре, никакъв детокс режим не може да го компенсира.

Червата

Червата са изходът на системата. Всичко, което организмът е решил да изхвърли, трябва да мине оттам.Когато работят зле, отпадните вещества се задържат по-дълго и това се отразява на енергията, кожата и общото състояние.

Бъбреците

Бъбреците филтрират кръвта непрекъснато и изхвърлят отпадните вещества чрез урината. Те поддържат водния и електролитния баланс, затова детокс програми с обезводняване и диуретични чайове по скоро ги натоварва отколкото помагат.

Белите дробове

Белите дробове чистят тялото при всяко издишване, като изхвърлят въглеродния диоксид - основен отпаден продукт на обмяната. Повърхностното дишане и обездвижването намаляват тази естествена функция.

Лимфната система

Лимфната система събира отпадните вещества от тъканите и ги отвежда към органите, които могат да ги обработят и изхвърлят. Тя няма собствена помпа и разчита на движение. При заседнал начин на живот работи по-бавно.

Защо детокс програмите често карат хората да се чувстват зле?

Повечето детокс режими са с много нисък калориен прием и почти без протеин. Това води до загуба на мускулма маса, умора, студ, болки и скованост в мускулите. Това не е прочистване, а фисиологичен стрес.

Защо е важно да се яде протеин?

Протеинът е градивния материал на тялото. От него се изграждат мускули, ензими, хормони и имунни клетки. При недостиг организмът започва да разгражда собствена мускулна тъкан и забавя възстановяването и естествените детокс процеси. 

При жените след 40 недостигът на протеин ускорява загубата на мускулна маса и прави отслабването по-трудно, дори при малък калориен прием. 

Защо е важно да ограничим захарта и тестените изделия?

Захарта и рафинираните тестени изделия рязко повишават кръвната захар и инсулина. това натоварва черния дроб, поддържа възпалителни процеси и води до постоянни енергийни спадове. С времето това влошава работата на червата и затруднява отслабването.

Защо хората казват, че се чувстват като "нови" след детокс?

При детокс програмите почти винаги се спират захарта, алкохолът и тежките храни. Само това е достатъчно човек да се почувства по-лек.

Освен това се губят вода и глюкоген, което създава усещане за "изчистеност". Има и психологически ефект - ясни правила и усещане за контрол.

ЕФЕКТЪТ Е ВРЕМЕНЕН!

Как да поддържаме естествената си "детокс система"?

Детокс системата не се нуждае от прочистване, а от нормални условия за работа. Редовното хранене с достатъчно протеин, зеленчуци и фибри подпомага черния дроб и червата. Движението и дълбокото дишане подпомагат лимфната система и белите дробове, а адекватният прием на вода - бъбреците. Най-сигурният начин да й навредим е с глад и крайности.

В заключение:

Тялото има работеща система за почистване. Проблемът не е, че тя липсва, а че често й пречим. 

Хората не се чувстват "като нови" заради детокса, а защото временно спират да натоварват тялото си - детоксът продава ефекта, но не и причината. 

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Как любовта и виното имат едно общо нещо - не търпят празни чаши

Трифон Зарезан - празникът, в който българинът доказва, че любовта минава през виното. 

В нашата държава имаме уникалната способност да празнуваме два празника в един ден и то без да се объркаме.  На 14 февруари докто едни подаряват сърца и плюшени мечета, други режат лозята, а трети правят и двете - просто за да са сигурни, че няма нищо да пропуснат. Или ако в един и същи ден българинът трябва да избере между роза и бутилка вино то мъдрият българин избира бутилката защото тя върви и с роза и без. Та в тоя ред на мисли това означава, че имаме право два пъти да се напием.

Трифон Зарезан е празник на виното, лозята и хората около тях. И за по-сигурно, традицията казва, че жените по-добре да не ходят на лозето... Ролята на жената е да стане сутринта рано и приготви питката  и пълнената кокошка, да сложи всичко в торбата заедно с една бъклица вино и да изпрати мъжо на лозето. 

А на лозето мъжа отрязва три пръчки от различни лози с които прави венец за своя калпак. Полива лозите с виното и ги ръси с пепел която е запазил от Бъдни Вечер. После мъжете се събират, избират царя на лозята и се започва веселбата. Царят на лозята често е експерт по лозарство след третата чаша и обикновенно не помни коронацията си. 

Да обобщим с две-три думи. Значи Трифон Зарезан е празникът, в който лозята се подстригват, виното се уважава, а настроението се качва още преди обяд. 

Трифон Зарезан не е за напиване, а за настроение. За това да седнеш, да вдигнеш чаша и да си кажеш: "Живи сме, имаме вино -  значи сме добре."

Ако ще се празнува, нека да е с хубаво вино. Ако търсиш идея, аз бих избрала нещо такова 👉

Постър съдържа афилиейт линк.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Из дебрите на родната ни телевизия. 

 

6.2.26

Щастливи кокошки и уелнес мас

Гледам телевизора хванал един пръст прах. Викам си чакай да обърша праха и да го пусна с надеждата да видя Сашко и да се посмея малко. 

Учудващо, Сашко не го дават. Но за сметка на това дават едно девойче дс се разхожда в един чифлик и да ни показва какво ли не - от домати и овошки до, представете си, къдрави прасета. Доколкото разбрах девойчето ще готви там с натурални и здравословни продукти, които се произвеждат в чифлика.

В чифлика отглеждат също свободни и щастливи кокошки. Показват около стотина кокошки в един заграден двор без трева- само пръст и червеи. Но важното е, че са свободни и щастливи. Молех се само да не готви кокоша яхния, щото ще им наруши свободата и щастието.

Най-интересни, разбира се, бяха прасетата с къдрава вълна по тях. Все едно прабаба им е била овца. И още по-интересно - месото им било без холестерол. Демек ядеж на корем без риск от висок холестерол. Наука, какво да я правиш. 

А най-големият деликатес, който приготвяли от тези прасета, е пушената сланина. Ей това вече е мечтата на всеки българин - червено вино, сланина и праз. И всичко това здравословно и без холестерол. 

А как готвели? Със здравословна мас от същите прасета.

Тук вече говорим за маста като уелнес продукт. 

Очаквам скоро и въздух без кислород - по-здравословен, защото е селски. 

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Талин през моите очи

 

Талин не е град за бързане. Той е за ходене. 

По калдъръм, по тесни улички, покрай стари каменни стени и кафенета, които сякаш винаги са били там.

Има градове, които гледаш от трамвая, но Талин не е от тях. Там вървиш, спираш и пак вървиш. Оглеждаш се нагоре защото сградите са по-интересни от витрините. И неусетно си минал повече километри отколкото си мислел. 

Талин е бил управляван от руснаци, шведи и датчани. След окупацията на Съветският съюз през 1944 година Талин става столица на Съветска Естония. 

Талин се състои от две щасти - Тоомпеа и старият град

Тоомпеа е хълм на който е била построена дървена крепост от местните жители още през 1050 год. По късно крепоста се е превърнала в замък и се е изградила първата кула. 

Тоомпеа е бил самостоятелен град. 

Сливането на Тоомпеа с Талин става през 1878 година.

Старият Талин е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

В старият град на Талин може просто да се пуснеш по улиците и да спираш когато ти стане приятно. Има много малки ресторанчета с местна храна , нищо претенциозно, но с вкус и характер. А витрините на кафенетата те карат да забравиш, че уж гледаш. Миризмата на прясно смляно кафе те кара да влезеш за малко, да се постоплиш. Сядаш вътре без план и оставаш повече, отколкото си мислел. Точно такива паузи правят старият град приятен за ходене.

Извън старият град Талин сменя рязко лицето си. Модерните сгради от стълко дава усещане за подреден и спокоен ритъм. Всичко изглежда функционално, без показност. Контрастът със старият град е силен, но не дразни - по-скоро напомня, че това e град, който живее в настоящето без да се отказва от миналото си. 

                                                                                                                    

И няма как да не кажа две думи за обувките, които не планираш да купиш, но после не сваляш от краката си. 

В края на деня краката ти знаят, че си бил навън. Не болят драматично, но напомнят, че Талин не е за мързелуване. И точно това му е хубавото. Три дни ходене без прекъсване -  по калдъръм, паваж, стари улици, студен вятър и минусови температури. Точно от онези ситуации, които обувките ти или минават изпита, или те предават още първия ден.

Тези минаха. 

Още от първото обуване бяха меки. Няма "разтъпкване", няма пришки, няма онова неприятно усещане вечер когато искаш просто да ги изриташ. 

След Талин мога да кажа спокойно: това е една от онези покупки, които си заслужават. Ако си търсиш удобни обувки за много хорене в студено време - аз бих ги препоръчала. 

Ако темата с обувките те е заинтересувала, можеш да ги видиш тук.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

Постър съдържа афилиейт линк.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Мълчах една година.

Мълчах, защото работата ми запълваше дните от сутрин до вечер. Не оставаше време нито за писане, нито за мислене. 

Когато си постоянно в движение, думите няма къде да се съберат. Остават си в джобовете на сменените панталони. После изпирам панталоните, а думите избледняват с прането.

Животът вървеше в ритъма на смени, отговорности и грижи. Всичко важно трябваше да стане "сега", "веднага", "още малко". А писането изисква точно обратното - спиране.

В тази тишина започнах да забелязвам най-обикновеното. Как животът изтича между пръстите ни -не със шум, а тихо. Докато бързаме. Докато отлагаме. Докато си казваме,че ще има време. 

Не спрях да пиша не защото нямах какво да разкажа. Спрях, защото животът се случваше без пауза. 

Днес думите се връщат бавно, без притенции и обещания. Просто като напомняне, че ако не спрем поне за миг, рискуваме да не усетим как минава всичко. 

П.С. Фенерът ми е подарък от колегите послучай последният ми работен ден. Смених си смених работното място.