опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Как любовта и виното имат едно общо нещо - не търпят празни чаши

Трифон Зарезан - празникът, в който българинът доказва, че любовта минава през виното. 

В нашата държава имаме уникалната способност да празнуваме два празника в един ден и то без да се объркаме.  На 14 февруари докто едни подаряват сърца и плюшени мечета, други режат лозята, а трети правят и двете - просто за да са сигурни, че няма нищо да пропуснат. Или ако в един и същи ден българинът трябва да избере между роза и бутилка вино то мъдрият българин избира бутилката защото тя върви и с роза и без. Та в тоя ред на мисли това означава, че имаме право два пъти да се напием.

Трифон Зарезан е празник на виното, лозята и хората около тях. И за по-сигурно, традицията казва, че жените по-добре да не ходят на лозето... Ролята на жената е да стане сутринта рано и приготви питката  и пълнената кокошка, да сложи всичко в торбата заедно с една бъклица вино и да изпрати мъжо на лозето. 

А на лозето мъжа отрязва три пръчки от различни лози с които прави венец за своя калпак. Полива лозите с виното и ги ръси с пепел която е запазил от Бъдни Вечер. После мъжете се събират, избират царя на лозята и се започва веселбата. Царят на лозята често е експерт по лозарство след третата чаша и обикновенно не помни коронацията си. 

Да обобщим с две-три думи. Значи Трифон Зарезан е празникът, в който лозята се подстригват, виното се уважава, а настроението се качва още преди обяд. 

Трифон Зарезан не е за напиване, а за настроение. За това да седнеш, да вдигнеш чаша и да си кажеш: "Живи сме, имаме вино -  значи сме добре."

Ако ще се празнува, нека да е с хубаво вино. Ако търсиш идея, аз бих избрала нещо такова 👉

Постър съдържа афилиейт линк.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Из дебрите на родната ни телевизия. 

 

6.2.26

Щастливи кокошки и уелнес мас

Гледам телевизора хванал един пръст прах. Викам си чакай да обърша праха и да го пусна с надеждата да видя Сашко и да се посмея малко. 

Учудващо, Сашко не го дават. Но за сметка на това дават едно девойче дс се разхожда в един чифлик и да ни показва какво ли не - от домати и овошки до, представете си, къдрави прасета. Доколкото разбрах девойчето ще готви там с натурални и здравословни продукти, които се произвеждат в чифлика.

В чифлика отглеждат също свободни и щастливи кокошки. Показват около стотина кокошки в един заграден двор без трева- само пръст и червеи. Но важното е, че са свободни и щастливи. Молех се само да не готви кокоша яхния, щото ще им наруши свободата и щастието.

Най-интересни, разбира се, бяха прасетата с къдрава вълна по тях. Все едно прабаба им е била овца. И още по-интересно - месото им било без холестерол. Демек ядеж на корем без риск от висок холестерол. Наука, какво да я правиш. 

А най-големият деликатес, който приготвяли от тези прасета, е пушената сланина. Ей това вече е мечтата на всеки българин - червено вино, сланина и праз. И всичко това здравословно и без холестерол. 

А как готвели? Със здравословна мас от същите прасета.

Тук вече говорим за маста като уелнес продукт. 

Очаквам скоро и въздух без кислород - по-здравословен, защото е селски. 

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Талин през моите очи

 

Талин не е град за бързане. Той е за ходене. 

По калдъръм, по тесни улички, покрай стари каменни стени и кафенета, които сякаш винаги са били там.

Има градове, които гледаш от трамвая, но Талин не е от тях. Там вървиш, спираш и пак вървиш. Оглеждаш се нагоре защото сградите са по-интересни от витрините. И неусетно си минал повече километри отколкото си мислел. 

Талин е бил управляван от руснаци, шведи и датчани. След окупацията на Съветският съюз през 1944 година Талин става столица на Съветска Естония. 

Талин се състои от две щасти - Тоомпеа и старият град

Тоомпеа е хълм на който е била построена дървена крепост от местните жители още през 1050 год. По късно крепоста се е превърнала в замък и се е изградила първата кула. 

Тоомпеа е бил самостоятелен град. 

Сливането на Тоомпеа с Талин става през 1878 година.

Старият Талин е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

В старият град на Талин може просто да се пуснеш по улиците и да спираш когато ти стане приятно. Има много малки ресторанчета с местна храна , нищо претенциозно, но с вкус и характер. А витрините на кафенетата те карат да забравиш, че уж гледаш. Миризмата на прясно смляно кафе те кара да влезеш за малко, да се постоплиш. Сядаш вътре без план и оставаш повече, отколкото си мислел. Точно такива паузи правят старият град приятен за ходене.

Извън старият град Талин сменя рязко лицето си. Модерните сгради от стълко дава усещане за подреден и спокоен ритъм. Всичко изглежда функционално, без показност. Контрастът със старият град е силен, но не дразни - по-скоро напомня, че това e град, който живее в настоящето без да се отказва от миналото си. 

                                                                                                                    

И няма как да не кажа две думи за обувките, които не планираш да купиш, но после не сваляш от краката си. 

В края на деня краката ти знаят, че си бил навън. Не болят драматично, но напомнят, че Талин не е за мързелуване. И точно това му е хубавото. Три дни ходене без прекъсване -  по калдъръм, паваж, стари улици, студен вятър и минусови температури. Точно от онези ситуации, които обувките ти или минават изпита, или те предават още първия ден.

Тези минаха. 

Още от първото обуване бяха меки. Няма "разтъпкване", няма пришки, няма онова неприятно усещане вечер когато искаш просто да ги изриташ. 

След Талин мога да кажа спокойно: това е една от онези покупки, които си заслужават. Ако си търсиш удобни обувки за много хорене в студено време - аз бих ги препоръчала. 

Ако темата с обувките те е заинтересувала, можеш да ги видиш тук.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

Постър съдържа афилиейт линк.

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Мълчах една година.

Мълчах, защото работата ми запълваше дните от сутрин до вечер. Не оставаше време нито за писане, нито за мислене. 

Когато си постоянно в движение, думите няма къде да се съберат. Остават си в джобовете на сменените панталони. После изпирам панталоните, а думите избледняват с прането.

Животът вървеше в ритъма на смени, отговорности и грижи. Всичко важно трябваше да стане "сега", "веднага", "още малко". А писането изисква точно обратното - спиране.

В тази тишина започнах да забелязвам най-обикновеното. Как животът изтича между пръстите ни -не със шум, а тихо. Докато бързаме. Докато отлагаме. Докато си казваме,че ще има време. 

Не спрях да пиша не защото нямах какво да разкажа. Спрях, защото животът се случваше без пауза. 

Днес думите се връщат бавно, без притенции и обещания. Просто като напомняне, че ако не спрем поне за миг, рискуваме да не усетим как минава всичко. 

П.С. Фенерът ми е подарък от колегите послучай последният ми работен ден. Смених си смених работното място. 

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Из нета  

две думи за гоРварството

Която и да е социална медия да отвориш и все някой готви! Все едно друга работа нямат и все едно парите им не свършват. Най -вероятно това е основната ни мисия кога извънземните са ни стоварили на тая планета! Пуснали са ни и ни гледат сеира кога ще се пръснем от ядене?! Ако се замисля то и Ева излъгала Адам заради  една ябълка. Гладна ще да е била жената! Както го е казал народът От глада по-голям няма!

Отварям фейса и се почва едно готвене. И тренд ли е какво ли е ама всички топят един хляб у една манджа и мляскат от екрана и викат Мммм! А после разправят, че хляб не ядяли и че бил вреден! Отварям инстаграма и там същото готвят, а от време на време правят упражнения. Ама да си призная там и едни широкоплещи мъже готвят  и то само по престилки. Един даже излиза от басейна една мрежа миди и разтърсва главата,  водните капки се разпръскват на забавен каданс. Представете си един расов жребец …Айде, айде, размечтахте се! И всеки вика, че няма по-хубава манджа от тази. Готвенето им не е като едно време кога мама запържваме с червен пипер манджата и бъркаше с дървената лъжица.  Хвърлят продуктите у тигана, подхвърлят ги нагоре, а продуктите се преобръщат все едно са акробати, ръсят сол и пипер, изстискват лимони чиито сок се пръска навсякъде и имам чувството, че повечето сок е върху голите им гърди и само дето не викат ела ме оближи! Никой не вика като Утито И сега малко черно пиперче!

Виж Лорчето е традиционалст. Подканя с ръка и вика ела да готвим. А има и такива дето първо те водят у градината да наберат зарзавата и да покажат, че аджеба не само Катето има домати. В края на краищата все манджа. У сите зарзават, чат пат и месце.

PS Миш-маша на картинката е от мен.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук