опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Новата Година от моето детството

И до ден днешен уханието на мандарини и портокали ме връща в детството ми, когато нямахме Рождество, а имахме само Нова Година и Дядо Мраз. 

В нашето балканско градче често имаше сняг в края на годината, което допринасяше допълнително за Новогодишната атмосфера.  Майка ми криеше подаръците най-често между  големите и дебели юргани в гардероба и си  мислеше, че няма да ги намерим. Опаковани в магазинска хартия за салам, отваряхме пакетите, виждахме какво има вътре и после ги връщахме на мястото им. Ни лук яли ни лук мирисали! 

Седмица преди Нова Година отсичахме елхата от близката гора и я украсявахме както със лъскавите и тънки ленти така и със саморъчно направени гирлянди от цветна хартия. Играчките бяха стъклени и много финни. Стъклото отразяваше светлината в различни нюанси. Отваряхме кутията внимателно, а те надничаха от сламата, внимателно подредени за да не се чупят. По онова време нямаше лампички, а истински свещички които закрепяхме за клоните на елхата със метални щипки. Това беше най-честата причина за пожар по Нова Година. Като пламне елхата та до нея и пердето… Така пламна и моята коса. Сигурно съм била на не повече от 3-4 годишна, но ясно си спомням. Държах свещичката и гледах майка ми как защипва другата. Неусетно съм я доближила до косата си…Не подпалих елхата и пердето, но подпалих косата си.  Определено майка ми ставаше за пожарникар, реагира мигновено. Това беше първото ми, но не и последно подстригване тип “нула номер”. В по-късен етап на живото ми беше заради въшки. 

Майка ми приготвяше сладки. Спомням си ароматът на домашно приготвени прасковки и фунийки, пурички и баклава. Баба ми правеше месо с лук във фурната на печката на дърва. Печката бумтеше, разнасяше се мирисът на дърва из цялата къща. Беше топло и много уютно. После майка ми вадеше портокалите и мандарините. По онова време ги пускаха само по Нова Година. Редяхме се на едни дълги опашки за по 2 кг от така мечтаният плод. Слагахме обелките върху плочата на печката и ароматът на портокали се смесваше с този на дървата. Това беше ароматът на Новата Година. 

Сядахме покрай масата, гледахме новогодишната програма по първи канал. Когато чуехме чукането по вратата наставаше врява! -Дядо Мраз, Дядо Мраз идва! - викахме всички. Я някой комшия, я някой приятел на нашите се обличаше като белобрадият старец и носеше подаръците. Малко като поодрастнахме винаги му гледахме обувките и се опитвахме да познаем кой е. "Аз съм от Твърдица, а ти си от Париж" продължаваше да пее Стефан Данаилов от телевизора...

Ееех Твърдица...

Изпращаме поредната изтъркулила се година! Нека Новата ви донесе мир и спокойствие, здраве и много усмивки!

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук