опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

 Венеция - романтична и цветна

 

Последната спирка от нашата обиколка в Италия е Венеция... Мисля си, Венеция е романтично място, градът на любовта, представям си как сме на някоя гондола, как гондолиера пее и как мъжо, паднал на колене ми предлага брак щото ние немаме. И дано само не изпадне от гондолата, че като го знам какъв е.

Градът е създаден през IX век когато от континента жителите бягат в близките блата и се заселват на пясъчните острови. Сградите са построени върху дървени платформи, които се поддържат от дървени колове забити в земята и изцяло потопени във водата. За дървените колони и платформи са използвали дървото елша което е водоустойчиво, а липсата на кислород не позволява неговата ерозия. В строителството се използва и истрийски камъкът, който е изключително устойчив на езория и влага. Носещите стени на сградите са построени перпендикулярно на каналите за да се предпазят от силите, вследствие на постоянното движение на водата. Мисля си как не ги питахме венецианците да дадат акъл за магистрала Тракия например? Как техните сгради оцеляват столетия а нашите не?

Преспахме в близкият град Падова и рано-рано сутринта по първи петли пристигнахме във Венеция. Паркингите се намират на самият вход на града, след моста, който свързва Венеция с континенталната част.  Намираме паркинг и като тръгнахме да се въртим та чак до покрива стигнахме. Брей, той пълен, а аз си мисля че сме подранили. Скачаме бързо в едно вапорето, демек воден автобус  и тръгваме по канале Гранде. Началото на канала започва при влизането във Венеция и достига до площад Сан Марко. Има формата на буквата S. Неговата дължина е около 4 км и е главната пътна артерия на острова. Красота от всички страни. Така съм зяпнала, че чак мъжо трябваше да ми затвори ченето. Даже и да снимам забравих. То сгради, то мостове, от всички посоки водните автобуси. Канала препълнен като индийско кръстовище, кой от къде намери от там минава. А гондолите се люшкат от вълните. Тези гондолиери според мен трябва и добавки за риск да получават.

Слизаме на площад Сан Марко. Ченето ми увисна още повече. Не бяхме подготвени за гледката която ни се откри. Това е най-посещаваното място във Венеция. Тук се провежда и венецианският карнавал. Тук се намира катедралата Сан Марко, дворецът на дожите, часовниковата кула, двете колони, библиотека Марциана, музеи и административните сгради наречени сградите на Новите и Старите прокурации.  Двете колони представляват входът към площада, върху едната е крилатият лъв на Св. Марк а върху другата Св. Теодор който е пазител на града. В средновековието мястото между двете колони е било използвано за екзекуциите и затова преминаването между тях е на нещастие. Ама ние нали сме си твърдоглави минахме няколко пъти. Крилатият лъв е символът на Венеция. Той е върху знамето и гербът на града. 

Дворецът на дожите, както и библиотеката,  е изключително красива постройка в готически стил. Думите не стигат за да се опише красотата. За неговото разглеждане са необходими няколко часа. Тук е било съсредоточено управлението на Венецианската република. Катедралата е седалището на патриарха на Венеция. Тя е символ на венецианското богатство и могъщество със забележителната си пищна архитектура и позлатените византийски мозайки. Тя е известна още като Златната църква.  На площада са разположени кафенета, в които цената на едно кафе е между 15 - 30 € в зависимост дали ще го пиете седнали на маса или в картонена чашка.

В неделя забележителностите отварят врати в 14 часа. Тръгнахме да се разходим по уличките. Над 400 пешеходни моста свързват малките островчета. Невероятно е да се загубиш в тези малки, изпълнени със всякакви магазинчета и кафенета улички. Тук успяхме да закусим с нещо като баница и да пием кафе на нормални цени. Ядохме от прочутото джелато и венецианският специалитет шоколадът Гиандуито. Разхождайки се безцелно имахме възможността да се наслаждаваме на всеки метър на гледката от канали, улички и пъстри сгради. Гондолиерите разхождаха своите гости и пееха своите песни. Водата във каналите беше изключително чиста, дори на места се виждат малките рибки как плуват. От '90 години насам каналите се почистват периодично за да се избегне тяхното затлачване, което както влошава хигиената така и поврежда сградите и съоръженията. Мостът на въздишките свързва стаите за разпит в дворецът на дожите със старите затвори. Името на моста се предполага, че идва от въздишките на затворниците, които минавайки по него въздишат, виждайки за последен път красотата на града.

            

  

 Най известните и посещавани острови са Мурано и Бурано. До тях не стигнахме тъй като и времето не ни стигна. Решихме,  че ще се върнем във Венеция отново. Остров Мурано е известен със стъклото си, а Бурано с дантелите си. Но ще ги посетим следващият път.

Венеция не може да бъде разгледана за ден или два. Атмосферата е невероятна и зареждаща. Венеция е родината на Марко Поло и Вивалди. Във въздуха й витае любовта, която кара хората да се обричат във вярност до края на дните си. Една от известните личности, оженили се във Венеция е Джордж Клуни. За малко да станем следващите.. :)

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Супа топчета с нудели Vermiselli

Гледам умислено през прозореца как снегът вали и трупа по борчето в градината. В студеното и снежно време на човек му се иска една топла супа. Най-трудната част е каква да е супата? Питам домучадието, вдига рамене, не знае. Ако е без месо ще я погледнат, ще я помиришат и ще питат "Месо има ли?" Иди обяснявай, че сега са Коледните пости.  Чакай да помисля какво има в хладилника. Ня ми се ходи до магазина. Сещам се, че ако нещо ми трябва, мога да го поръчам от магазина с доставка до вкъщи с робота-куриер. Да, правилно прочетохте робот-куриер. Имаме си едни малки роботи, които разнасят покупките до вкъщи. Толкова са симпатични! Имат 6 колела и ако затънат в снега си вдигат "дупетата", демек задните колела и се опитват да преодолеят затруднението. Ако са в затруднение и се доближи човек до тях молят за помощ. Радвам им се като дете. Това го бях виждала само по филмите и никога не съм си представяла, че ще ми се случи в живота. Самата поръчка ставачрез приложението на магазина. След като сложиш покупките във виртуалната кошница, аявяваш доставка с робот и пишеш съответно адресът. След като платиш служител слага продуктите в робота и той тръгва. Пак през приложението виждаш пътешествието на робота-куриер в реално време.  След като пристигне на адреса полищучаваме съобщение че ме чака на улицата. Пак през приложението отварям отделението за покупките и отново през приложението го изпращам обратно в магазина.

          

 

И така обмислям плана: имам малко телешка кайма в хладилника и мога да спретна супа топчета, но не традиционната а мога доста да я поизменя. Мога да й сложа сушени домати и нудели. Има разни зеленчуци също в хладилника, които ще обогатят вкусът на бульона. Реших този път да не исползвам стандартното фиде за супа а да сложа  нудели Vermiselli. Бях ги купила преди време и все още не съм ги готвила. Азиатските Vermicelli са нудели, произведени от 9риз или вид бобовите растения mung bean който се отглежда предимно в Азия. 

И така, ето продуктите които използвах, но вое може да добавите или премахнете продукт според личният си вкус. Нуделите може да замените с фиде или арпа-фиде напримет. Правя всичко по стандартната българска мерна единица "на око". 

Ето и продуктите които използвах в тази инпровизация:

Телешка кайма около 200 гр

за овкусяване на каймата:  сол, черен пипер, малко лют пипер, кимион и чубрица

лук и чесън

Морков 1- 2 броя

Пъщернак

Сушени домати от буркан

доматено пюре около 1 чл

Нудели Vermiselli

готварска сметана

пресен магданоз

пресен спанак

И така... най-напред омесих каймата и направих топчета, големината е по свой избор. Запържих ги леко в малко мазнина. Извадин и оставих да се изцеди мазнината от тях. В малко мазнина от сушените домати и малко вода задуших зеленчуците- лук, настърган морков, настърган пъщернак, накрая добавих една скалидка чесън. Добавих и сушените домати и топчетата от каймата, много малко червен пипер и доматеното пюре ( моят съпруг много обича доматено пюре в яденето затова често добавям по-малко за вкус). Сложиш гореща вода и оставих да заври. Т.к. нуделите не се варят, оставих малко бульонът да поври за да омекнат зеленцуците и да се сготвят топчетата, т.к. тях ги изпържих много леко. Добавих сол и малко черен пипер. След като зеленцуците и топчетата се сготвиха начупих нуделите на малки парчета и ги добавих към супата. Оставих така да къкри на все още горещият котлон. След петнайсеттина минути добавих нарязаният на едно спанак, магданоз и налях готварска сметана на вкус. 

Дали бяхме гладни или супата наистина стана вкусна не знам но дъното на тенджерата се видя бързо. Моят мъж както обикновенно промърмори - По случайност ти се получила вкусна :) 

Да ви е сладко и на вас.

И да вметна, че не смятам, че съм открила Америка с тази супа нито че съм получила Нобелова награда! Реших да я споделя защото е лесна и бърза, може да се инпровизира според собственните вкусове. 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Финландският Дядо Коледа - истини и легенди

Историята на  познатият днес в цял свят Дядо Коледа е свързана със Свети Николай, който е живял през 300 г в град Myra на територията на днешна Турция. Посетих Myra и мястото на което е живял светецът през 2019 година, но за това ще разкажа някой друг път. Той е обявен за светец както от католическата така и от ортодоксалната църква. Бил е добър човек и е обичал много децата. Правел е дървени фигурки с които да ги зарадва. През средновековието е издигнат за покровител на моряците, търговците и децата. 

В Нидерландия например, подаръците на децата се давали на 6 декември - Никулден. Нидерландските протестанти принесли обичаят в Северна Америка, където през вековете се формирал образът на Дядо Коледа. Името му произлиза от нидерландски Sinterklaas, което се превръща в Санта Клаус. Немският монах и теолог Martti Luther, който е поставил основите на Реформата в католическата църква, променя историята като започва да преподава на учениците си за детето Божие, което носи подаръци в навечерието на Коледа. И така от Никулден подаръците започват да се раздават на Коледа. Така се ражда Christkind-празника, което от немски е Христос-дете. 

Във Финландия на Дядо Коледа му казваме Joulupukki ( Йолупукки) . Той е фигура от скандинавският фолклор. Името е съставено от две думи joulu и pukki и преведено дословно на български означава коледен козел. Думата идва от немският корен на bock, която пък е роднина на английската дума buck за козел. В днешно време Финландският Joulupukki го асоциират с Дядо Коледа. 

Както вече казах това е фигура от скандинавският фолклор и част от корените му идват от така нареченият празник Nuutinpäivä, което е сходно с нашето Кукерство. Празнува се на Богоявление и бележи краят на коледните празници когато се свалят и коледните украси. В периода от 1973-1991 Богоявление се е празнувало винаги в събота между 6 и 13 януари, а след това официално е определен 6 януари. Кукерството във Финландия води началото си от Дания. Първоначално младите мъже се обличали в овчи и кози кожи обърнати наопаки, като си слагали роги на главите и маски на лицата. Ходили от къща на къща и получавали останалите от коледната трапеза храна и алкохол. Вследствие на изпитият алкохол често са били пияни и са вдигали  врява, от която децата се плашели. При влизане и излизане от къщите са дрънкали на големи хлопки, а ако не са доволни от посрещането на стопаните на къщата често са пеели обидни песни и често крадяли тапите на буретата с бира. 

През 1157 година Дания свързва коледарството и краят на коледните празници с почитане паметта на датският принц Knud Lavard ( от където и идва името на празника).  Knud е основоположник  на първият закон в Дания за защита на бедните, вдовиците и сираците и е убит при преврат. 

След войните обичаят се променя. Децата започнали да се обличат с карнавални облекла и пеейки песни обикалят от къща в къща за което получават лакомства.  Обичаят отдавна е полу-забравен и се празнува в две-три общини в западна Финландия.

Защо споменах по-горе част от корените на Дядо Коледа  идват от празника Nutinpäivä. Това е така, защото именно името му се свързва с тези шумни полупияни млади мъже nuttipukit, a облеклото му  е било от кожи, маска и рога. Често давал малки подаръци на послушните деца. И в двете думи присъства думата козел: joulupukki - nuttipukki.

Снимка:Nuttipukki in Finland

Историята за свети Николай, който раздава подаръци на децата, се разпространява и във Финландия през 19 век. Разпространява се бързо из цялата страна като се слива с маскираните коледни герои-кукери. Така се ражда финландският Дядо Коледа, който носи палто от кожи, но след втората световна война сменя сивото кожено облекло с червено палто под влияние на американският Дядо Коледа. Червеното облекло на днешният Дядо Коледа е плот на маркетинговата кампания на Кока-Кола през 1931 година. 

Спордд легендата Финландският Дядо Коледа живее в Korvаtunturi. Korvatunturi е висок над 400 м хълм в Лапландия. Той е  белобрад, весел и добър старец който тръгва да раздава подаръци в навечерието на Коледа  23 декември. За разлика от американският, той не лети със своята шейна и не влиза в къщите през комина. Финландският белобрад старец се придвижва със шейна, теглена от елините по снега и влиза през вратата питайки "Има ли тук послушни деца?" Най- известният елен е Петери червеният нос. Според легендата Петери имал толкова червен нос, че светел в тъмното. Другите елени му се присмивали и не искали да си играят с него. В една мрачна и тъмна вечер Дядо Коледа дошъл при Петери и му казал “ Петери, имаш толкова хубав светещ нос. Би ли дошъл с мен да водиш впряга ми в тъмното за да раздадем подаръците на децата?” Така Петери червеният нос станал водач на впрягът му. 

Писането на писма с желания е част от традицията на детската коледа в голяма част от света. В много страни пощите наемат доброволци за отговарят на писмата. Финландският Дядо Коледа също получава над милион писма годишно от цял свят.  В официалният сай можете да намерите формуляр чрез който може да зарадвате вашето дете с писмо от белобрадият старец.

Във Финландия селището на Дядо Коледа се намира в Рованиеми Лапландия, откъдето започва и полярният кръг. Туристическото селище е отворено целогодишно за посещения. С Дядо Коледа може да се срещнете дори и през лятото. Срещата е вълнуваща и запомняща се за цял живот. За моята среща с него ще ви разкажа някой друг път. Повече за селището и какво може да се види може да намерите тук.

Всяка година в навечерието на Коледа Дядо Коледа тръгва със шейната си от Лапландия. Тръгването му се предава на живо по финската телевизия. А полетът на американският  Санта Клаус може да се проследи на живо в сайта на NORAD.

Какво по-хубаво от Коледа! Нека Коледната магия бъде с вас! И вярвайте в чудесата защото те имат навика да се случват по Коледа! 

Ако все пак сте дочели текста докрай може да се абонирате за още публикации, бутона е в дясната лента 👉

Източници:

https://fi.wikipedia.org/wiki/Joulupukki

https://fi.wikipedia.org/wiki/Nuuttipukki

https://punainenturku.blogspot.com/2021/01/canutus.html

https://joulupukki.fi/

https://fi.wikipedia.org/wiki/Knud_Lavard

https://www.tunturisusi.com/joulu/petteri.htm

https://all-things-nordic.com/2023/01/20/st-knuts-day-in-finland-the-nuuttipukki/

San Marino

Отиваме в Сан Марино! Речено, сторено. 

От Римини е на има няма 25 км. Скочихме сутринта в колата и тръгнахме. По едно време навигацията ни отклони от главният път и закарахме през едни малки италиански селца. Ех тази Леена ( демек навигацията) какво ли си вика? Дай тези селяни да ги прекарам през селата пък дано видят италианските домати и чушки пък може и някоя козичка да срещнат. Козичка не видяхме, но ония кабинки като видях викам на мъжа ми -Спирай, ще ходим с кабинковия лифт. Не че не ми пиперижеше под лъжичката да не вземе тая кабинка да се откачи и да се затрия баш в Сан Марино. 

Сан Марино е най-старата република в света  и третата най-малка държава е Европа. Личи си че е създадена от опитният строител сан Мариний през 301 година. Па умен човека. Построил града на върха на едни високи скали, а враговете да не би да имат крила я?  Историческият център на града се намира на  Монте Титано на над 700 метра височина. Градът има три средновековни кули, центалният площад където е публочният дворец Palazzo Pubblico и също и статуята на свободата и базиликата Св. Маринус, в която се намират мощите на основателя на града. Имат си и футболен отбор, нищо че никога не е печелил.

Освен при лифта в Borgo Maggiore, паркин има и горе в старият град, но за мен беше важно да се кача на лифта. С балканска упоритост обиколихме поне десет пъти препълненият паркин докато накрая упоритостта ни се възнагради. Виждаме една кола да тръгва, а аз за по-сигурно отивам да пазя място докато моят Мика Райконен маневрира по паркинга. Паркинга се заплаща на автомат,  по спомен около 3-3,50 € на час.  Все пак не сме чак толкова големи каръци. И ето ни на лифта. Пътят е кратък, само четири минути. Тъкмо избуташ двама-трима с лакти и стигнеш до прозореца то трябва да слизаш . Но гледката отгоре е невероятна, погледа стига чак до Адриатическо море. Снимки сама, с мъжо, ън фас, профил ляв и десен, до знамето, пред знамето…Туристическото вълнение толкова ме беше обзело, че чак на милото купих портфейл за спомен от там. Сега като го извади и само се хвали. Любовта понякога заобикаля корема и  преминава през джоба. 

     

Старият град е върху скалите. Уличките тесни, с множество малки подредени магазинчета, привличащи туристите да похарчат и последните си пари. Може да се купи museum pass за 11€ който включва посещение на първата и втората кула, Palazzo Pubblico, State Museum, St. Francis Museum, National Gallery, Stamp and Coin Museum. Стигаме до площада Сан Марино където е публичният дворец, Palazzo Pubblico, и статуята на свободата. Пред двореца двама войника на пост и един турист, правещ смешки с надеждата да ги разсмее. А началникът им..началничка. На нея й е разрешено да разговаря с туристите и да се снима с тях. Любезно ни обясни, че след час ще има смяна на караула и смяната си заслужава да се види. Смяната я изпуснахме, но пък ядохме прочутите италиански сандвичи Piadina. Гладът е по-голям от смяната на караула.

След три часово обикаляне под жаркото слънце имах със сигурност олово в краката и шум в ушите. За съжаление Тебокан нямаме, но път на мъжа простата не само че се обаждаше ами направо крещеше. То и моята щеше да крещи ако имах. Тичаме да търсим тоалетна, а тя била на лесно място, до лифта. Облекчени скачаме в кабинката и литваме надолу по склона. Казвам на мъжо, че аз не тръгвам без монетка за спомен и без да съм пила кафе, видиш ли, в Сан Марино. Италианците, а също и тук в Сан Марино, пият кафе на бара в едни малки чашчици. Ами то как иначе  като кафето толкова малко, че тъкмо седнеш и то свършило. Освен кафето и монетката, да не забравя и портфейла, заредихме Сан Марински бензин и течност за чистачките даже купихме. Така по живо и здраво си тръгнахме,  заплашвайки Леена със жълт картон ако пак ни прекара през селата.

Новото начало

Признавам си, трудно е!

Гледам бялото поле и не знам от къде да започна. Главата ми е пълна с идеи, но не знам как да ги облека в букви. Котката ни се е опънала спокойно на дивана и похърква, и хич не й пука, че съм в затруднена ситуация. Идеята да създам блог ми се върти отчайващо дълго в главата. Първите два реда написах преди 2017 година. Седем години четох изчетох де що има съвети за създаване на блог. Колкото повече четох толкова по- неясно ми ставаше. Ама нали съм си овен-смело с рогата напред. Викам си щом всички прописаха значи и аз мога. Да, ама не! Ей за това сега седя и се мъча. Мозъчните ми клетки така са се напрегнали, че скоро може да пробият главата ми и да отлетят в Космоса. Това ми напомни да пиша незабавно на Илън Мъск да си дръпне спътниците по настрани, че да не стане някоя беля. Ех тези часове по български и литература да можеха да се върнат сега… Да бях слушала повече в час! То писането не е като математиката където две по две знаеш че е четири. А според някои е пет, ама те си знаят най-добре. Овен писането се оказа, че има и друг проблем- кой ще го чете? Айде 5-6 приятелки ще ги поканя на кафе, ще направя презентация така да се каже на блогът ми. Те от няма и къде ще го прочетат, ами другите дето трябва да минат без кафе и презентация? 

Часът е осем сутринта, вече се развиделява. Снегът си вали, еми нормално все пак е краят на ноември. Гледам комшиите са си сложили коледните лампи на терасата. Каква беля ми отварят само с тези лампички. Как така аз ще остана по-назад. Веднага приоритизирам заданията си за днес и на първо място ще е да преподредя мазето за да намеря нашите коледни лампички. После ще донеса голямата стълба и ако не падна от нея ще накича туята в двора. Ех, колко красиво ще стане! Сняг, елха, коледно настроение, съседите ще завиждат. А след два дни като се стопи снега ще му мисля. Елха вътре в къщата не слагам по обективни причини- котката като я види започва да тренира висок скок с намерението да подобри рекорда на Стефка Костадинова. До сега безуспешно. Не ми се рискува, тъкмо си е намерила нов спорт- клечене до сифона в банята. Чака с часове. Аз не знам какво чака, но щом тя си знае може пък и да дойде. Но поне знам мъжът ми какво чака. Чака да дойде Торбалан от сифона и да ме отнесе далече. 

Я гледай, има няма двайсеттина реда написах. Оптимизмът ми се връща, дори така ме е завладял, че мога и кекс да се пробвам да направя. Дано този път се получи. Ще запаля и свещичка пред иконата на майка Дева Мария за всеки случай, дано се смели над мен. Имам най- малко 10 несполучливи опита. Тези хора като пишат рецептите не може ли да са малко по-точни? Една чаша захар, две чаши брашно. Е, какви чаши? То чаши много! За вино, за ракия, за бира... Или пък едно пакетче бакпулвер. Уточнете какво пакетче. В нашият магазин бакпулверът го продават в пакетчета по 200 гр и по 500 гр. След толкова неуспешни опити последният път си викам сигурно мажа тавата с неправилната мазнина и извадих буркана с мазта. Както е по рецептата намажете формата за печене обилно с мазнина за да не залепне и аз така. Е, поне не залепна. Ама и котката не припари в кухнята поне два дена. Аз аз нали съм смела даже и кафе направих и си викам чакай и мъжо ще почерпя да му се подмажа малко па се смели и ми купи онези ботушки за Коледа. Сега чакам или пък за всеки случай да напиша писмо на Дядо Коледа и да го уж забравя на масата. Като казах Дядо Коледа па се сетих, че и при него ходих, па й го пипнах ама друг път ще пиша че гледам комшийката и пердетата сменя с коледни. Умна съм, първо гледам какво тя ще сложи и после бягам в магазина за по-голямо и по-убаво. 

Май като гледам котката все пак ще удари едно рамо..