опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Orange cobbler

Честно, да си призная, нямам идея как се превежда orange cobbler. Моят английски е колкото да си изпрося боя. Оставих името му както е в рецептата, но няма класическият вид на cobbler. Не ми дойде как да го кръстя. Напоследът съм изпаднала в едни променливи настроения може би заради дългата и БЕЗслънчева зима, а може би не. Вкусовите ми предпочитания и те са в синхрон с настроението ми. В усилията си да подобря настроенията си и да дам мотивация на мозъкът си защо трябва да ходи на работа, реших да експерементирам както със себе си така и в кухнята. Готвя общо-взето едно и също и малко разнообразие, надявам се, ще ми се отрази добре и не само на мен, а на цялото домучадие. При всяко ново творение моят син се кръсти преди да яде. Много обича да ме дразни, пубертетски му работи. А милото отдавна си знае, че трябва да се яде това що съм сътворила. Ще не ще яде и все казва много хубаво макар физиономията му да показва друго. 

И така ровя из нета за нещо интересно и попадам на рецепта за lemon cobbler. Аз както обикновенно я доизмених според моите вкусове и предпочитания. В рецептата се използва освен основа и lemon curd. Много пъти съм правила lemon и orange curd. В къщи винаги има изобилие от лимони и портокали. Често съм ги добавяла към чийзкейковете, така че това ми е познато. 

Реших да заменя lemon curd с orange curd. Падаме си повече по портокалите. 

Да пристъпя към продуктите:

Несолено хубаво масло, около половин кафена чашка. Маслото се слага в тавичката за печене. Тавата се поставя във загрятата фурна за около 3-5 минути да се разтопи. Стените на тавичката се намазват добре. На дъното на тавичката трябва да има разтопено масло, а не просто да е намазано дъното. 

Бяло брашно 1 чаша. Моята чаша е от 240 мл. Брашното "споява" съставките и му придава кексова форма.

Пакпулвер 1,5 ч.л . Тук при нас бакпулвера се продава в кутийки по 200 г

Щипка сол за баланс на вкуса.

Бяла кристална захар, по рецептата е 1 ч.ч. Аз намалих на 1/3 от чашата. Никога не слагам посоченото количество т.к. не обичаме много сладкото.

Buttermilk- използван в много рецепти. За повечето е познат продукт но все пак ще кажа, че е нещо като айрян, но не точно. На български му казват мътеница. Buttermilk-а е течността която се отделя след направата на масло, оставя се два дни при което добива леко кисел вкус. Може да се направи като към една чаша прясно мляко се добави една с.л. лимонов сок или оцет. Но е важно да се знае че млякото трябва да е пълномаслено. Ако е от обезмаслените няма да се получи. Или поне така мисля защото няколко пъти съм пробвала с обезмаслено мляко и не се е получило. Другият вариянт за buttermilk е като от киселото мляко направите гъст айрян,  но не с вода, а с прясно мляко. Поне аз така практикувам. 

 

Ванилия.

В съд смесвам всички сухи съставки и добавям buttermilk-а. Разбърквам добре до хомогенна сме с бъркалката, не използвам миксер. Сместа трябва да наподобава кексена, да е гъста, но да може да се излива. 

Orange curd - изключително мое любимо нещо. Настъргвам кората на два портокала и я смесвам със захар, като количеството е по собсвен вкус от 1/3 до цяла ч.ч. Стривам добре със пръсти захарта и портокаловите кори. Разбиват се 6 жълтъка и се добавят към сместа. Аз лично слагам цели яйца, в случая 3. Добавя се половин ч.ч прясно изцеден портокалов сок и малко масло. Всичко това се загрява на по слаб котлон. Тук важното е да не се пресекът белтъците на яйцата, затова включвам на ниска степен котлона и бъркам с дървена лъжица. След 15-20 минути е готово. Може да прецедите сместа, аз разбивам само с миксера без да я прецеждам. 

Върху разтопеното масло изсипвам сместа, която приготвих от buttermilk и брашното. Част от маслото ще излезе върху сместа но това не е проблем. Ще придаде златист захар на сладкиша. Върху тази смес изсипвам изстиналата портокалова смес и заглаждам. Пека в предварително загрята фурна 160-165 с вентилатор за около 30-40 минути. Оставя се да изстине добре. Може да поръсите леко с пудра захар. 

И за да не бъда обвинена в кражба на рецепта това е линкът към рецептата, която поизмених https://leftoversthenbreakfast.com/lemon-cobbler/#recipe

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Тарта Della Nonna

В деня на Сирни Заговезни, в навечерието на 3 март и седмица с три рожденни дни на приятели, да са живи и здрави, няма как да не запретна ръкави и да сготвя нещо сладичко.  Не че съм кой знае каква майсторка ама все нещо ще стане. Лятото, когато бяхме и Италия ядохме Torta Della Nonna. Основата е на тарт, а пълнежът кремообразен. Вкусът е много приятел с лек вкус на лимон.  Когато се прибрахме се разрових за рецептата. Оказа се, че не е нищо сложно, тъкмо за мен. 

Но първо няколко думи за Сирни заговезни.

Сирни Заговезни слагат началото на Великденските пости. Седмицата преди Сирни Заговени е седмица на местните Заговезни. През нея се спира яденето на месо, но може да се консумира масло, мляко, сирене и други храни със животиски произход. Това е седмицата на подготовка за постите. 

Сирни Заговезни е известен с Прошката. По-младите искат прошка от по възрастните. Ако човек няма вяра в Прошката и смисъла на постите, тяхното спазване се обезсмисля. 

В римокатолическата църква пост се спазва само на Пепеляната сряда, която е 40 дни преди Великден, на Велики Петък и в петъците преди Великден. 

Хамкането е обичай, част от Сирни Заговезни. Най-възрастният от семейството завързва на червен конец яйце, въглен и сирене. Обикновено децата се опитвам да хванат яйцето с уста без да използват ръцете си. По червеният конец после са гадаели. От яйцето се изяждал белтъка, а жълтъкат се смесвал със сиренето и се давал на децата при стомашни болки. Въгленът пазел от уроките. С водата от вареното яйце на другата сутрин си измивали лицата, което предпазвало от бълхи и мухи.

А сега за тарта. Както вече споменах основата е на тарт. Може сами да си я направите или може да се купи готово тесто. Кремът е с яйца, прясно мляко и царевично нишесте. В крема има лимонова кора, аз смених с портокалова. Другото което промених беше кедровите ядки които замених с начукани бадеми. И както винаги намалих захарта. 

Необходимите продукти:

за тестото:

1 чаша 200 мл брашно

около 125 гр масло студено

1 с.л. захар

щипка сол

около половин чаша мляко

за крема:

2 чаши мляко

3-4 с.л. царевично нишесте

2 яйца, може само и жълтъците да се използват. Аз сложих цели яйца.

захар според личният вкус

ванилия

настъргана кора на лимон или портокал

малко масло

ядки според вкуса за поръсване-кедрови, бадеми, орехи и пудра захар

От продуктите за тесто се прави нелепкаво тесто и се пребира в хладилника за около 30 минути.

След това се изважда и оставя да се отпусне. Разточва се на кръг според големината на формата за тарт. Прехвърля се във формата като трябва да покрие стените.

От млякото се оставя около 50 мл, останалото със захарта се слага на котлона. Нишестето се разтваря с отделеното мляко и разбитите яйца и малко преди това на котлона да заври към него се прибавя разтвореното нишесте. Преди да се сложи разтвореното нишесте към горещото мляко е добре първо от горещото мляко по лмалко да се добавя към нишестето докато се изравнят температурите за да не се присекат белтъците. Добавя се настърганата кора от портокала и ванилията. След като заври и сгъсти се маха от котлона и се оставя да изстине. Ако не се сгъсти може да се разтвори още една лъжица нишесте и да се добави. Сложих малко масло в горещият крем.

След като кремът изстине се изсипва върху тестото, поръсва се с ядките и се пече в предварително загрята фурна на 160-165 С за около половин час. Поръсва се с пудра захар. 

Хапнахме си го с удоволствие в компанията на едно лимончело 🥂

Да ви е сладко!

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Чийзкейк Сан Себастиан

Една снимка из интернета и любовта ми към чийзкейковете запали заинтересът ми  що за десерт е това. Оказа се, че е  приготвен за първи път в Испанският град Сан Себастиан през 1990 година в ресторантът La Viña. Известен е още с името баски или "изгорен" кейк. Тъй като се пече при висока температура се получава препечена коричка отгоре, която му придава лек карамелен вкус. Отвътре е с изключително мека текстура, която се доближава до чийзкейкът Ню Йорк, но разликата е в липсата на основа.  Не изисква кой знае какви продукти нито приготвянето му е сложно. Точно като за мен, леко мързеливата готвачка. И второто важно нещо е, че не е нужно украса тъй като в украсяването на сладкиши съм кръгла нула. По закона на Нютом щом реша да съм на диета винаги се появява едно такова изкушение. Ако искате ми вярвайте, но цяла нощ го сънувах.  Отварях и затварях цяла нощ хладилника с надеждата при следващото отваряне някой да е сложил едно парченце от него. Чак милото се стресна да не би да съм бременна. Уви, ще се вика неволята. 

Едва дочаках сутринта и хукнах към магазина, а в главата ми само този кейк. Вземам бързо необходимите продукти и нахълтвам в кухнята. Коткато от любопитство прекъсна блаженото си спане и дойде да види какво се случва. За по малко от час резултатът бе впечатляващ, а вкусът...божествен. 

Това, което промених е количеството на захарта и въпреки, че я намалих стана доста сладък. Следващият път ще я намаля още. След различни рецепти се спрях на рецептата на Васил от готварският му блог 

https://littletravelingkitchen.com/%D1%87%D0%B8%D0%B9%D0%B7%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BA-%D1%81%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD/

 

Препоръчвам горещо да се пробва. 

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

И да ме последвате във фейсбук фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

 

На гости на Дядо 🎅 Коледа

През моето детство нямаше Дядо Коледа, но имаше Дядо Мраз. И не знаехме, че живее в Лапландия, нито пък знаехме къде е това. Той си идваше през вратата с чувал на гърба и си говореше на български и на диалект -Ай ся да видя има ли послушни у тъз къща? Ко ша ми изпейш? И децата, опиянени от магията на Дядо Мраз почваха да пеят и рецитират всичко що знаеха.

През 2017 година с моят син, който бе на 9 тогава, и с една моя приятелка решихме да посетим селото на Дядо Коледа. И понеже живеем във Финландия не беше трудно да осъществим мечтата на всяко дете да види белобрадият старец. 

И така една снежна и студена февруарска сутрин се мятаме на влака за Хелзинки. Там правим смяна на влака за Рованиеми. Пътувахме около 10 часа. Бяхме само тримата - аз, моята приятелка Мариана и моят син. Колкото повече на север пътувахме толкова природата се изменяше. Високите дървета правеха място на по-ниските, а облаците, ако протегнех ръка щях да ги пипна. За първи път пътувахме на север, всичко ни беше изключително интересно. Във влака топло, уютно и удобно. Имахме хиляди теми на разговор като от време на време подремвахме, ровихме си в телефоните или пък пиехме кафе и ядяхме сандвичи с ръжен хляб във вагон-ресторанта. По едно време влакът спря насред нищото. Докато се чудихме защо, обявиха, че спирачките на един от вагоните са замръзнали и трябва да ги оправят. След около половин час продължихме пътуването.

         

Пристигнахме вечерта около 8 часа в Рованиеми. Бяхме поръчали предварително такси, което да ни откара до хотела. Стаята беше на първия етаж, а наоколо гора както в по голямата част на страната. С изключение на големите градове и то в центъра, жилищата се строят сред гората. Опазването на природата е с висок приоритет. Това даде надежда на Мариана, че може горските обитатели да почукат на прозореца. Никой не почука, но стъпки от зайци и лисици имаше навсякъде сутринта.

На сутринта след закуска се отправихме с градският транспорт до селището на Дядо Коледа. Освен емоционалната страна тук преобладава и комерсиалната. Магазинчета с какво ли не - от еленски кожи до дървени химикали-сувенири. Самото посещение при Дядо Коледа е добре организирано. Влизаш от едната страна, посрещат те фотографите, избираш си колко снимки и какъв размер. Въвеждат те при белобрадият старец, той пита как се казвате, от къде сте. Когато чу че сме от България ни поздрави на български. Сядаме до него и си правим снимки и видео за спомен. На излизане си получаваме снимките. 

Посетихме пощата където между рафтовете с писма имаше и такъв от България.

Моят син се повози на шейната с елените. Имаше възможността дори сам да управлява шейната под надзора на еленският гледач. 

Следобеда прекарахме в града. Спомням си температурата беше около минус 15 С навън. Разходихме се по замръзналите улици. Пихме топло какао и обядвахме с ресторант на центъра.

Вечерта прекарахме в хотела. Натоплихме се в сауната, а после отидохме да вечеряме като предварително си бяхме запазили маса в ресторанта. От вечерята не бяхме очаровани, беше нещо като гурме, малка порция в голяма чиния. С надеждата да видим сиянието се качихме на покрива. Още никой от нас не беше го виждал. Взирахме поглед към небето, но сияние нямаше. 

На другият ден си хванахме влака наобратно за вкъщи. Малкото ни пътешествие беше към своят край.

Едва ли в детството си съм си представяла, че ще видя Дядо Коледа от приказките…

Ако моите творения ви разсмиват или ви харесват не забравяйте да се абонирата през бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Пасти Рунеберг

В магазина изкушенията дебнат отвсякъде! Как да им устоя? Всеки четвъртък в нашият супермаркет идва една жена от пекарната на съседния град, подрежда едни вкусотии и кани клиентите на магазина да опитат, че и да купят. До нея  автомат за чай и кафе даже има. Минавам аз, а тя най-учтиво ме кани. Казвам й, че не я харесвам! Тя ококорва сините си очи озадачено. Сигурно се пита познаваме ли се? Какво ли ми е направила? За да й спестя неудобството ( а и моето от неразбраната шега) най-учтиво и с усмивка на лицето й обяснявам, че продава изкушения от които аз бягам като дявол от тамян. Това за дявола и тамяна не го разбра, а аз се чудя като нямат тамян как ли си гонят караконджулите? 

Вчера отивам в магазина и тя пак там! Минавайки покрай нея с едната ръка крия очите си, а с другата и махам за поздрав. Тя вече ми е свикнала на лудостта. Но колкото и да извъртам глава за да не видя изкушенията на рафта едното ми око ми изневери и зърнах така наречените тук Рунебергови пасти.

Johan Ludvig Runeberg е финландски поет, учител и свещеник. Родителите му били шведи, които се преместили да живеят на западния бряг на Финландия в градчето Pietansaari. Той е и първият издател на вестник във Финландия. Роден е на 5.2.1804 и е починал на 6.5.1877. Освен с музей, статуя, име на улици той се почита и със сладкиш, наречена на негово име Рунебергови пасти. Името произлиза от факта, че Рунеберг е обичал да похапва сладкиши с пунш на закуска.  Този пасти се правят само около датата на неговото раждане от средата на януари до към средата на февруари и са едно от изкушенията на които трудно устоявам. Продават ги в кутийка по два.

Махайки й за поздрав и зъртайки пастите веднага решавам, че ще ги направя в къщи. За толкова години сега се престрашавам. Въпреки опасенията ми, т.к. не съм кой знае каква майсторка, рецептата се оказва лесна за изпълнение. Напазарувам необходимото и бягам към вкъщи. По пътя се сещам, че пастичките се пекат в специални форми, а аз нямам. Формите са едни метални цилиндри. Ще импровизирам. Имам силиконова форма за мъфини за еър фрайър и тя ще ми свърши работа. Може да се направят и във форми за мъфини както и като цял сладкиш в малка тавичка, после да се нареже на определената форма.  

Тук в рецептите за сладкиши се използва много често влажната кафява захар чийто вкус е доста наситен. Вкусът е като на кафявата захар Мусковадо, но малко по лек от нея. Можете да не я слагате или ако я ползвате сложете по-малко количество. Аз лично редуцирах захарта като цяло на половина от даденото количество в рецептата. 

Тук рецептите са в децилитри ( dl ). 

1 dl =100 ml. 

Продуктите са за 6 пасти. Спазвах почти стрикно рецептата. Това което промених е количеството на захарта както споменах по-горе и след като ги изпекох ги напоих малко повече от даденото по рецептата.

И така необходимите продукти са:

100 г масло

½ dl кристална захар

½ dl кафява захар мусковадо* 

1 яйце

1 ½ dl брашно

¾ dl бадемово брашно

½ dl бисквитени трохи

1 ч.л. бакпулвер

¼ ч.л. кардамон

¾ dl течна сладкарска сметана

малко малинов мармалад или сладко, но не трябва да е рядко. Аз ползвах моят домашно приготвян малинов мармалад

за напояваме на пастите:

2 ц.л. топла вода

1 с.л. захар

1  с.л. ромова есенция или коняк

за декорация:

малинов мармалад

1 dl пудра захар

2 ч.л. студена вода

Начин на приготвяне

1. Разбих захарта с маслото до гладка смес и добавих яйцето. Разбих и него с миксера.

2. Смесих сухите съставки и ги добавих към разбита смес като редувах сухите съставки със сметаната до пълното им усвояване. Получи се меко, нелепкаво тесто.

3. Сложих половината от тестото във формичките, добавих отгоре малко малиново сладко и допълних формите с останалото тесто. Тестото стигна точно за 6 пасти.

4. Пекох в предварително загрята на 175 С фурна за 20 мин. Може да се провери с кибритена клечка и да се пече още малко при необходимост.

5. Оставих ги на изключена фурна няколко минути преди да ги извадя. След като ги извадих от фурната оставих да изстинат, но не съвсем нацяло. Т.к. Се надихщгнаха леко изрязах горната част за да станат равни.

6. Смесих топлата вода със захарта и есенцията от ром. Напоих леко пастите и ги оставих до другият ден като ги покрих със стреч фолио.  Оставих ги на кухненският плот, а не във хладилника.

7. На другият ден смесих пудрата захар със студената вода на гъста каша. Сложих с лъжичката малко от малиновият мармалад по средата на пастата и със захарната каша направих кръг около мармалада.

това е моето производство, а 

тези от магазина

Похапнахме си ги с удоволствие. Чак се учудих на себе си че се получиха толкова добре.

Със сигурност ще ги правя и за в бъдеще.