опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Мълчах една година.

Мълчах, защото работата ми запълваше дните от сутрин до вечер. Не оставаше време нито за писане, нито за мислене. 

Когато си постоянно в движение, думите няма къде да се съберат. Остават си в джобовете на сменените панталони. После изпирам панталоните, а думите избледняват с прането.

Животът вървеше в ритъма на смени, отговорности и грижи. Всичко важно трябваше да стане "сега", "веднага", "още малко". А писането изисква точно обратното - спиране.

В тази тишина започнах да забелязвам най-обикновеното. Как животът изтича между пръстите ни -не със шум, а тихо. Докато бързаме. Докато отлагаме. Докато си казваме,че ще има време. 

Не спрях да пиша не защото нямах какво да разкажа. Спрях, защото животът се случваше без пауза. 

Днес думите се връщат бавно, без притенции и обещания. Просто като напомняне, че ако не спрем поне за миг, рискуваме да не усетим как минава всичко. 

П.С. Фенерът ми е подарък от колегите послучай последният ми работен ден. Смених си смених работното място. 

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Из нета  

две думи за гоРварството

Която и да е социална медия да отвориш и все някой готви! Все едно друга работа нямат и все едно парите им не свършват. Най -вероятно това е основната ни мисия кога извънземните са ни стоварили на тая планета! Пуснали са ни и ни гледат сеира кога ще се пръснем от ядене?! Ако се замисля то и Ева излъгала Адам заради  една ябълка. Гладна ще да е била жената! Както го е казал народът От глада по-голям няма!

Отварям фейса и се почва едно готвене. И тренд ли е какво ли е ама всички топят един хляб у една манджа и мляскат от екрана и викат Мммм! А после разправят, че хляб не ядяли и че бил вреден! Отварям инстаграма и там същото готвят, а от време на време правят упражнения. Ама да си призная там и едни широкоплещи мъже готвят  и то само по престилки. Един даже излиза от басейна една мрежа миди и разтърсва главата,  водните капки се разпръскват на забавен каданс. Представете си един расов жребец …Айде, айде, размечтахте се! И всеки вика, че няма по-хубава манджа от тази. Готвенето им не е като едно време кога мама запържваме с червен пипер манджата и бъркаше с дървената лъжица.  Хвърлят продуктите у тигана, подхвърлят ги нагоре, а продуктите се преобръщат все едно са акробати, ръсят сол и пипер, изстискват лимони чиито сок се пръска навсякъде и имам чувството, че повечето сок е върху голите им гърди и само дето не викат ела ме оближи! Никой не вика като Утито И сега малко черно пиперче!

Виж Лорчето е традиционалст. Подканя с ръка и вика ела да готвим. А има и такива дето първо те водят у градината да наберат зарзавата и да покажат, че аджеба не само Катето има домати. В края на краищата все манджа. У сите зарзават, чат пат и месце.

PS Миш-маша на картинката е от мен.

Aко моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Немската голяма палачинка или Dutch baby

Една голяма палачинка приготвена във фурната.

Така мога да опиша това творение на мързела което несъмнимо има хубав вкус, вид и при това полезно. 

Напоследък търся различни варианти на малко по-здравословна закуска, но и в същото време да се яде от домучадието. Варените яйца или омлетите вече са ни омръзнали, особено след Великден. Баници, мекици и пържени филии са ни едно от любимите закуски но сме ги свели до веднъж на месеца и то само един вид.  Ако този месец си направим баница следващият ще е например мекици. С палачинките не успях да се преборя, те са любимите на моят син. Тях ги правя също веднъж месечно и не влизат в списъка с баниците и мекичките. 

Немският панкейк има различни вариации в различните държави. Тк при нас във Финландия има своя варияция, но някой друг път ще ви разкажа за него.

Немският вариaнт си е точно като за мен, демек за мързеливи и се прави изключително лесно, бързо и с минимални продукти. И както обикновено добавих нещо от себе си, но не мислете, че е нещо Уаууу! Не, по-скоро е нещо съвсем обикновено и просто, но по-здравословно и вкусно. 

Според историята Dutch baby за първи път се е сервирала в семеен ресторант в Сиатъл и  набира популярност. Корените на това ястие произлизат от немските палачинки затова и до ден днешен са известни още с името Немски палачинки. Прави се от няколко съставки само. 

А ето и кои са те: яйца, захар, брашно, прясно мляко и масло. Допълнително може да се придадат различни вкусове като се добави ванилия, настъргани лимонови или портокалови корички. Може да се добави кардамон и т.к. спорд личните предпочитания и вкусове. Тук се не използват набухватели а и количеството на брашното е малко. 

Аз лично приготвям сместа в блендера. Слагам всички продукти и разбивам за около минута, две. Много е важно за печенето  маслото да се разтопи в тавичката в която ще печете палачинката и върху него да се изсипе разбитата смес. 

Въпреки че няма набухватели палачинката бухва като облак :)

За тавичка с диаметър 24 см са ви необходими

4 яйца

половин чаша прясни мляко  (около 120 мл)

половин чаша брашно 

ванилия

щипка сол

масло

пудра захар за поръсване

Както по горе споменах всички продукти се слагат в блендера и се разбиват за минута две. Маслото се слага в тавата, а тавата слагам във фурната за да се разтопи. Изсипвам сместа за палачинката върху разтопеното масло. Пека в предварително загрята на 200 С фурна за около 20-25 минути. Оставих за десетина минути във фурната. След като я извадих от фурната гарнирах с боровинки и поръсих с пудра захар. 

Да ви е сладко.

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Orange cobbler

Честно, да си призная, нямам идея как се превежда orange cobbler. Моят английски е колкото да си изпрося боя. Оставих името му както е в рецептата, но няма класическият вид на cobbler. Не ми дойде как да го кръстя. Напоследът съм изпаднала в едни променливи настроения може би заради дългата и БЕЗслънчева зима, а може би не. Вкусовите ми предпочитания и те са в синхрон с настроението ми. В усилията си да подобря настроенията си и да дам мотивация на мозъкът си защо трябва да ходи на работа, реших да експерементирам както със себе си така и в кухнята. Готвя общо-взето едно и също и малко разнообразие, надявам се, ще ми се отрази добре и не само на мен, а на цялото домучадие. При всяко ново творение моят син се кръсти преди да яде. Много обича да ме дразни, пубертетски му работи. А милото отдавна си знае, че трябва да се яде това що съм сътворила. Ще не ще яде и все казва много хубаво макар физиономията му да показва друго. 

И така ровя из нета за нещо интересно и попадам на рецепта за lemon cobbler. Аз както обикновенно я доизмених според моите вкусове и предпочитания. В рецептата се използва освен основа и lemon curd. Много пъти съм правила lemon и orange curd. В къщи винаги има изобилие от лимони и портокали. Често съм ги добавяла към чийзкейковете, така че това ми е познато. 

Реших да заменя lemon curd с orange curd. Падаме си повече по портокалите. 

Да пристъпя към продуктите:

Несолено хубаво масло, около половин кафена чашка. Маслото се слага в тавичката за печене. Тавата се поставя във загрятата фурна за около 3-5 минути да се разтопи. Стените на тавичката се намазват добре. На дъното на тавичката трябва да има разтопено масло, а не просто да е намазано дъното. 

Бяло брашно 1 чаша. Моята чаша е от 240 мл. Брашното "споява" съставките и му придава кексова форма.

Пакпулвер 1,5 ч.л . Тук при нас бакпулвера се продава в кутийки по 200 г

Щипка сол за баланс на вкуса.

Бяла кристална захар, по рецептата е 1 ч.ч. Аз намалих на 1/3 от чашата. Никога не слагам посоченото количество т.к. не обичаме много сладкото.

Buttermilk- използван в много рецепти. За повечето е познат продукт но все пак ще кажа, че е нещо като айрян, но не точно. На български му казват мътеница. Buttermilk-а е течността която се отделя след направата на масло, оставя се два дни при което добива леко кисел вкус. Може да се направи като към една чаша прясно мляко се добави една с.л. лимонов сок или оцет. Но е важно да се знае че млякото трябва да е пълномаслено. Ако е от обезмаслените няма да се получи. Или поне така мисля защото няколко пъти съм пробвала с обезмаслено мляко и не се е получило. Другият вариянт за buttermilk е като от киселото мляко направите гъст айрян,  но не с вода, а с прясно мляко. Поне аз така практикувам. 

 

Ванилия.

В съд смесвам всички сухи съставки и добавям buttermilk-а. Разбърквам добре до хомогенна сме с бъркалката, не използвам миксер. Сместа трябва да наподобава кексена, да е гъста, но да може да се излива. 

Orange curd - изключително мое любимо нещо. Настъргвам кората на два портокала и я смесвам със захар, като количеството е по собсвен вкус от 1/3 до цяла ч.ч. Стривам добре със пръсти захарта и портокаловите кори. Разбиват се 6 жълтъка и се добавят към сместа. Аз лично слагам цели яйца, в случая 3. Добавя се половин ч.ч прясно изцеден портокалов сок и малко масло. Всичко това се загрява на по слаб котлон. Тук важното е да не се пресекът белтъците на яйцата, затова включвам на ниска степен котлона и бъркам с дървена лъжица. След 15-20 минути е готово. Може да прецедите сместа, аз разбивам само с миксера без да я прецеждам. 

Върху разтопеното масло изсипвам сместа, която приготвих от buttermilk и брашното. Част от маслото ще излезе върху сместа но това не е проблем. Ще придаде златист захар на сладкиша. Върху тази смес изсипвам изстиналата портокалова смес и заглаждам. Пека в предварително загрята фурна 160-165 с вентилатор за около 30-40 минути. Оставя се да изстине добре. Може да поръсите леко с пудра захар. 

И за да не бъда обвинена в кражба на рецепта това е линкът към рецептата, която поизмених https://leftoversthenbreakfast.com/lemon-cobbler/#recipe

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук

опит, впечатления, преживявания, емоции...от всичко по малко

Тарта Della Nonna

В деня на Сирни Заговезни, в навечерието на 3 март и седмица с три рожденни дни на приятели, да са живи и здрави, няма как да не запретна ръкави и да сготвя нещо сладичко.  Не че съм кой знае каква майсторка ама все нещо ще стане. Лятото, когато бяхме и Италия ядохме Torta Della Nonna. Основата е на тарт, а пълнежът кремообразен. Вкусът е много приятел с лек вкус на лимон.  Когато се прибрахме се разрових за рецептата. Оказа се, че не е нищо сложно, тъкмо за мен. 

Но първо няколко думи за Сирни заговезни.

Сирни Заговезни слагат началото на Великденските пости. Седмицата преди Сирни Заговени е седмица на местните Заговезни. През нея се спира яденето на месо, но може да се консумира масло, мляко, сирене и други храни със животиски произход. Това е седмицата на подготовка за постите. 

Сирни Заговезни е известен с Прошката. По-младите искат прошка от по възрастните. Ако човек няма вяра в Прошката и смисъла на постите, тяхното спазване се обезсмисля. 

В римокатолическата църква пост се спазва само на Пепеляната сряда, която е 40 дни преди Великден, на Велики Петък и в петъците преди Великден. 

Хамкането е обичай, част от Сирни Заговезни. Най-възрастният от семейството завързва на червен конец яйце, въглен и сирене. Обикновено децата се опитвам да хванат яйцето с уста без да използват ръцете си. По червеният конец после са гадаели. От яйцето се изяждал белтъка, а жълтъкат се смесвал със сиренето и се давал на децата при стомашни болки. Въгленът пазел от уроките. С водата от вареното яйце на другата сутрин си измивали лицата, което предпазвало от бълхи и мухи.

А сега за тарта. Както вече споменах основата е на тарт. Може сами да си я направите или може да се купи готово тесто. Кремът е с яйца, прясно мляко и царевично нишесте. В крема има лимонова кора, аз смених с портокалова. Другото което промених беше кедровите ядки които замених с начукани бадеми. И както винаги намалих захарта. 

Необходимите продукти:

за тестото:

1 чаша 200 мл брашно

около 125 гр масло студено

1 с.л. захар

щипка сол

около половин чаша мляко

за крема:

2 чаши мляко

3-4 с.л. царевично нишесте

2 яйца, може само и жълтъците да се използват. Аз сложих цели яйца.

захар според личният вкус

ванилия

настъргана кора на лимон или портокал

малко масло

ядки според вкуса за поръсване-кедрови, бадеми, орехи и пудра захар

От продуктите за тесто се прави нелепкаво тесто и се пребира в хладилника за около 30 минути.

След това се изважда и оставя да се отпусне. Разточва се на кръг според големината на формата за тарт. Прехвърля се във формата като трябва да покрие стените.

От млякото се оставя около 50 мл, останалото със захарта се слага на котлона. Нишестето се разтваря с отделеното мляко и разбитите яйца и малко преди това на котлона да заври към него се прибавя разтвореното нишесте. Преди да се сложи разтвореното нишесте към горещото мляко е добре първо от горещото мляко по лмалко да се добавя към нишестето докато се изравнят температурите за да не се присекат белтъците. Добавя се настърганата кора от портокала и ванилията. След като заври и сгъсти се маха от котлона и се оставя да изстине. Ако не се сгъсти може да се разтвори още една лъжица нишесте и да се добави. Сложих малко масло в горещият крем.

След като кремът изстине се изсипва върху тестото, поръсва се с ядките и се пече в предварително загрята фурна на 160-165 С за около половин час. Поръсва се с пудра захар. 

Хапнахме си го с удоволствие в компанията на едно лимончело 🥂

Да ви е сладко!

Ако моите творения ви харесват или ви разсмиват не забравяйте да се абонирате нато натиснете бутона в дясното поле 👉👉👉

Може да ме последвате и във фейсбук